Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Анонимните в парламента

Неуспещен опит за потрет на една инициатива на Института за развитие на публичната среда, но пък можете да оправите нещата като влезете в сайта Отворен парламент

Спохождала ли ви е славата? Като гледам извадката на хората, които четат този блог, напълно е възможно. Тогава сигурно знаете коя е следващата мечта ? Анонимността, разбира се. У нас най-силно я желаят депутатите, а не хората на изкуството, както можете би си мислите. Мечтата е еднакво притегателна, както за мнозинството депутатите, за които дори и не сте чували, така и за онези, които по силата на служебните си задължения, все пак трябва да се появяват на екрана и да отговарят на въпроси. Отвреме-навреме някой от анонимните в парламента излиза на сцената. Като Димитър Аврамов, например.

Референдума: какво се случва

Съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление, сроковете, които се отнася до провеждането на референдума вече текат. До три месеца от внасянето на подписката,т.е. до 27 октомври, Народното събрание трябва да е взело своето решение. След обнародването му, президента Плевнелиев разполага с един месец, за да обяви датата за провеждането на референдума. Тя не може да бъде по-рано от два и по-късно от три месеца ,от дата, на която е публикуване в Държавен вестник парламентарното решение.
В случай, че решението излезе през първите дни на ноември, опцията до два месеца от излизането му отпада, тъй като датата би се застъпила с Коледа и с не толкова подходящите дни непосредствено след Нова година. Най-вероятните дати за провеждане на референдума са 2 или 3 февруари. Лесно можете да ги изчислите и вие, като имате предвид крайния срок по закона и предвидите здадължителната 30-дневната

Когато паметниците се олюляват

или защо един журналист трябва да може да носи на пиене

Тия дни чета по сайтовете: Петьо Блъсков, кандидат за председател на Съюза на българските журналисти. Викам си, някой майтап ли си прави? Та той човекът не може да пие! Виждам, че сте учудени, та се налага да поясня. Един журналист трябва да може да пие. Даже да носи на пиене, както казват хората. Това го научих като млад литературен сътрудник *, през първата ми година в занаята. И по тази причина внимавах по коктейлите. Най-много по време на Седмицата на гората, когато лесничейството обикновено канеше цялата редакция. И на всеки двама от колегите им се падаше по трилитрова дамаджана петдесетградусова ракия. Имаше и други причини, всеки пишещ брат да спазва това правило. Няма да ги изреждам, а ще кажа най-съществената. Във времето на двете Българии, построени от Тодор Живков, журналиста трябваше да внимава особено за другата. Сега Другата България звучи по-различно, но тогава тя се представляваше от ДС и дебнеше журналистите по кръчмите.
Всички в бранша знаят, че Петьо не може да пие, знам го и аз, но все пак, отидох в Дипломатическия клуб в Бояна. В специално запазеното сепаре

За новите прически на министрите, за реформите и за милиционера Гюро

Тази дни, след просветния министър Игнатов, и финансовия се офъка. В знак на дълбока почит към Началника. Така поне по прическа, може да се кажем, че огнярската и интелигентската част на правителството вече са равнопоставени. Не знам какъв знак е това, че тримата големи – премиера Борисов и вицетата му са с голи глави, но дисциплината в последно време спада критично. И хаоса може да се стовари върху главите ни. Пък нека си твърди Иван Бакалов в е-vestnik, че милиционерската държава вече е добре смазана и върви добре. Тя все пак ще иска бутане, докато додрапаме до края на годината.
Не знам вие как виждате нещата, но аз мисля, че вече се возим на влакчето на ужасите. Писъците са все още приглушени и ги надават главно рапърите и свободната интелигенция,

Когато капанът АЕЦ „Белене” щракне отново, как ехото заглъхва

(публикувано в  dnes-bg.org )

В зората на демокрацията, през далечната 1992 година, една сутрин от всички вестници изгря снимката на икономическия министър Иван Пушкаров заедно с новоизлюпения бизнесмен от Етрополе Христо Христов. Както си му е редът, първата приватизационна сделка у нас бе полята с шампанско, което по-късно се оказа обиновен ябълков оцет. По причина, че етрополската фирма не внесе парите в специално откритата сметка. Това, разбира се, не навреди на участниците в търга. Напротив. Дори беше един вид легитимация за фирмите, участвали в него. Включително за Андон Николов, станал по-късно директор на „168 часа” ООД.

 Двайсет години по-късно нещата изглеждат другояче. Политиката вече е професионална, чуждестранните инвестиции, макар и понамалели, все още се измерват с милиарди лева годишно. Министрите трудно влизат в елементарни капани.

 Но въпреки това, поредният гаф е налице.

Рапъри и милиционери


„Взеха ни сърцата,искат и душите ни,
искат да сложат лирета на мечтите ни.
А духът ми,български свободен ,
искам щастие за всеки в моя край роден.
Време е вече да скъсам оковите,
да стигнем далеч и ний сме новите.”

"България си ти": Мишо Шамара, Трой, Конса
 

 Милиционерите не обичат рапърите. В МВР е предпочитат рупори. Като Веско Маринов, например. Статистиката сочи, че нито един полицай не хипхопничи в извъработно време. От друга страна и рапърите нямат вкус към полицейската работа. Те са

 

 

себични и винаги се представят пред публиката на висок глас. Полицаите пък обратното. Когато спрат гражданин и му поискат документите, те много рядко казват името си, длъжността и управлението, в което служат.

Не че в полицията няма лирични души.

Защо у нас можеш да напишеш безнаказано „Смърт на циганите!”, а другаде - не

Точно преди година, обществото у нас бе стреснато от събитията в село Катуница и последвалите протести в редица градове на страната. Изблика на публична омраза срещу един от етносите у нас бързо стихна, но в недрата на вулкана остана клокоченето и огромното напрежение. Напрежение, което лесно можете да забележите. Както в ежедневието, така и в многобройните форуми и във Фейсбук.
Оповестеното от вестник „Сега” соцологическо проучване на Отворено общество потвърждава високите градуси. Почти 60 процента от етническите българи не са съгласни да живеят в едно населено място с роми, а 82 на сто от тях не биха искали децата им да се обвържат с брак с представител на този етнос.
В основата на тази негативна нагласа, разбира се, е състоянието на самата ромска група.

Ще има ли отново лицеви опори в НСО

или пак за това как огняроинтелигентите правят закони

Гражданите за европейско развитие представиха на останалото население проектите за закони за специалните служби. Материята, разбира се е много специфична, но пък обект на законите са тъкмо гражданите. И като казвам обект нямам предвид само тяхното изпълнение, но също така и разходите. А в тази сфера, сферата на защитата на националната сигурност, българина се ръси яко. Съберете парите на МВР, бюджета на военните и този на службите и ще видите за какво става дума.
Вече имах възможности да коментирам ЗУФСЗНСРБ (ха-ха, погледне накрая на материала) и това как огняроинтелигентите правят закони. Сега е ред на другите законопроекти и най-вече на този за Националната служба за охрана. Той е с предимство, заради разгорялата се тези дни дискусия по това дали службата да има полицейски правомощия в какви случаи да прилага сила.
Ако смятате, че тъкмо там е центъра на дискусията, ще сбъркате. И на принципа кьорав карти не играе, ще ви бръкнат дълбоко в джоба.

Няма безплатни празници в нашата история

Всеки празник е изстрадан. Слава богу, в случая, за разлика от Съединението и последвалата Сръбско-българска война, през 1908 година нещата минават мирно и тихо. Но, както знаем безплатни обяди няма. Нито в живота, нито в историята. Затова току-що оповестената самостоятелна държава *задлъжнява скоропостижно. Това става с Руско-турския договор от март 1909, последван от споразумения на царството с двете страни по договора. В случая става дума за нещо като цесия. Тъй като Османската империя има финансови претенции към България, Русия приспада 82 млн от вземанията си от Османската империя вследствие на войната от 1877-1878 година. И ги прехвърля на България. Така задлъжняваме към Руската империя за срок от 75 години.
За онова време парите никак не са малко. Различни източници цитират сумата в златни лева или във франкове.

И какво стана сега?

Еврокомисарят Нели Крус получила 6 писма от български журналисти. А колко ли е получил Барозу? На вас може да ви е смешно, но имам познат от малко планински градче, който това лято изпрати писмо до председателя на Европейската комисия. По повод изстъпленията на местния кмет, незаконната сеч и други работи.
Все пак, не ще да са били чак 6 писмата. Най-вероятно между тях са и пледоариите на воюващите издателски съюзи на Ирена Кръстева и на Любо Павлов. Тях двамата, разбира се, не можем да ги наречем журналисти. Защото не сме ги чели. Още по-малко пък можем да ги смятаме за издатели. Защото издател е човек със собствени пари, със свои убеждения, с ясна идентификация на изданията (информационна преса или жълт печат). Може да ви се струва кощунство, но собствениците на вестниците също са хора. Ето например Серж Дасо е голист.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.