Пламен Даракчиев

Ако не бяхме толкова бедни и увесили носове, досега щеше да се намери някой, който да организира залагане за въпроса на референдума. И дори да успее да прибере част от печалбата преди Дянков да e ударил новия данък въху печалбите от хазарта.
Със сигурност и аз щях да изкарам някой лев. Защото отдавна твърдя, че работата отива към въпроса ще развиваме ли по-нататък ядрената енергетика. Или пък към по-конкретното: ще строим ли новите АЕЦ? За първото залога ми е 10: 1, за второто – сега го уточнявам.
Готов съм да се обзаложа и за резултата от референдума. Но не за този резултат, за който си мислия, а за другия. Така да се каже – политическия резултат. Имам предвид резултат, който може да доведе

На снимката: социалистите, които отиват на едно място, но всъщност другаде.

За това какво си говориха Кеворк Кеворкян и Юлий Москов. И още: колко сложно нещо е отрицателния герой

И без това до Димитровден у нас ще вилнеят върколаците, та викам си чакай да метна едно око в криптата. „Всяка неделя”, де. И гледам там Юлий Москов. Ха-ха! Видя ли го винаги се сещам за „Народна младеж” и за кореспондентските ми години в Кърджали. И не мога да спра. Ами смях ви казвам, ще се скъсам. Но за това по-после. По-важното е да видим какво казва Юлий на Кеворк. Щото тези двамата обикновено си говорят пет часа навън и 5 минути в студиото.
Какво да кажа! Евалла! Този път ченгетата са се постарали. Тезата в сладката приказка на госта (прекъсвана понякога от Кеворк, щото Юли обича да е в главната роля) бе повече от хитроумна.

На снимката: Москов обяснява на Красимир Кънев,
че в думата чернилка, употребена в неговия вестник няма расизъм. Дори Бареков
се е хванал за главата.

Защо за разлика от Западна Европа у нас ислямизма трудно ще проникне

Тези дни в печата припламна интересна дискусия *. Любопитното в нея бе изведено в статията на Огнян Минчев „Нашият потенциал на опитни зайчета се изчерпа”.. Една от стрелите в нея е към „групата либерално мислещи хора”, която предпочита да има опоненти Сидеров, Расате и последователите им”. Би могло да се каже, че след тази кратка дискусия у нас е налице първият смислен сблъсък извън досега познатия ни контекст. (.либерали и националисти). И сблъсъка е между „мултикултурните либерали” и противниците на мултикултурализма. Той, разбира се, е доста закъснял.
Но освен, че е закъснял, той е така да се каже доста опредметен. И дори подозрително, актуален.
Преди, обаче да си кажа мнението, съм длъжен да каже следното. Нито имам емпиричните наблюдения на Антонина Желязкова, нито тези на Мишо Иванов, нито на който и да е изкушен от темата. Още по-малко пък имам подготовката и професионалния поглед на Огнян Минчев по въпроса. Мога да кажа само

Първите три от общо 10-те точки на теста

Вярно е, че забавих втората част от наръчника, но след вчерашния постинг, вече спокойно мога да премина към същинската част от темата. Както вече споменах, наръчника не е за това как да гласувате, когато му дойде времето. Целта е доста по-рано да разпознаете коя е партията, която би ви свършила работа. И дали въобще тази партия се задава на хоризонта.
Наръчника, или по скоро теста, е от 10 точки. Първите три са така да се каже универсални. И могат да се ползват от потенциалния избирател, независимо от неговите убеждения. Останалите седем вече имат посока, която лесно ще предугадите. Те може да не пасват на избиратели с леви и лявоцентристки убеждения, но пък вършат работа на на всички ни.
Ако трябва да съотнеса точките към вчерашния постинг, то нещата изглеждат така: онова, което нарекох нов комунизъм е закододирано преди всичко в първите две точки. По-натататък става дума за социализъм, който макар в по-облагореден вид, можем да видим и в днешна Европа.
И така, ето първите три точки

1. Съдебна реформа

Четири белега, по които ще го познаете

........
Тихо е. Няма никой! Нито един българин. Само комунисти.
Значи е спокойно!!!

„ Тихо е” , Белчо Белчев

Наистина е тихо. Толкова е тихо, че чуваме скърцането на стълбата на властта, по която се катерят децата им. Сънят на българите е жизненоважен. Като сънят на мечките. Анабиозата забавя жизнените процеси,съхранява гените и жизнеността. Не за днешното, а за бъдещото поколение. Българинът винаги е оцелявал. Това е неговата уникална способност. Понякога за добро, друг път за лошо.
Каквото е имало да се случи се е случило. Но най-лошото е, че случката не е естествена. И сънят -- също. Естествени са кръговрата и сезоните. Но вечната зима - не. Днес, променяйки малко фразата на онази луда глава, можем да запитаме: дали се зора зазори или се две зими смесиха.
Знам, че има хора, които се радват на всеки слънчев ден през зимата. Но това е защитна реакция. Отказ да се приеме катастрофалната климатична промяна. Както и катастрофалните причини за нея. Тъкмо към този тип хора ми е думата. Защото честна казано, все повече ми досаждат със скудоумието си.

Какво се случи ли?

Тази сутрин в Канал 1 министър Николай Младенов отказа да отговори дали баща му е работил за ДС. Нещо повече, той обяви въпроса за комунистическа конспирация, „която иска да обясни дейността на едни хора с техните роднини и с техните родители.” Естествено няма да съглася с някогашният заместник-председател на СДС от времето, когато синята партия често задаваше такива въпроси. И не беше конспиративна организация.
Мисля, че човекът, които отговаря за външната политика на страната остана длъжник на зрителите. В някаква степен и на себе си. Бе нормално да каже: да, баща ми е бил е служител на Първо главно управление на ДС, бил е шифровчик по посолствата ни на Запад. От там нататък комунистическата конспирация щеше да рухне. И да стане ясно, че между ценностите на сина и онова, което е правил бащата, разликата е от земята до небето.
Разбира се, въпроса е важен не заради министър Младенов. Не заради членовете на Политбюро и на техните деца и близки роднини, извървяли се в управлението на страната през годините на прехода – Лилов, Пирински, Луканов, Бойко Димитров, Евгения Живкова, Милен Велчев, Сергей Станишев и пр. и пр. Не дори заради днешната детска градина във властта: деца на шофьори на видни главорези, снахи на комунистически величия от Централната ревизионна комисия на БКП, чеда и внуци на окръжни партайгеносета, на генерали от ДС. Той въпрос на въпросите, най-вече по причина, че у нас комунизма не бе осъден, виновниците за престъпленията не бяха наказани, а бащите от слуги на престъпна партия се превърнаха в защитници на Родината.

Знам си аз, че в неделя са най-смешните новини. Затова човек не бива да се хаби през седмицата, а набляга на седмия ден.
Ето, вземете, например Волен Сидеров. Проявил човека нужното уважение към руския президент и на собствени разноски води цялата парламентарна група на „Атака” в Москва.
Хубаво, ама през това време в България медиите гърмят, че паметника на Цар Освободител е в селски двор. И от едната страна колят прасе, а от другата ремонтират таратайка. Представяте ли сега как рожденика е драл Сидеров, че е зарязал поста си?
Пък и гледам на сайта на президента – нито дума, че го е посетила „Атака”
------
Измайтапи се и енергийния министър Делян Добрев – партиите трябвало да платели референдума за АЕЦ „Белене”. Не че не е възможно. Партиите у нас не са толкова бедни, колкото изглеждат. Въпроса е на какъв принцип ще стане. Дали на квотния принцип, по който избраха членовете на Висшия съдебен съвет ? Дали на резултатите от изборите през 2009 година? Или пък на някое социологическо през идния месец, когато ще пуснат парното ? Тъкмо ще се стопят още гласовете и за управляващи и за опозиция. И на принципа по-малко подкрепа, следователно и по-малко пари, може и да минат по-тънко.
---------

Наброска от есенния протестен пейзаж. Само с въглен, без претенции за цвят

Днес бях на шествието на Движение „ДНЕС” И Фейсбук групата „Не на данък паркинг”. То започна от сградата на Софийския административен съд, където съдиите дадоха ход на делото срещу промените в Наредбата за паркиране. Най-снимани и интервюирани сред множество бяха естествено Йордан Караджов и Силвия Кацаров. В предните редици на шествието беше и Иван Сунгарски, които друга линия също води битка с общината. Пак за паркирането.
Шествието бе внушително – може би над 1000 участници. Между тях -- подкрепящи и от други градове на страната. Маршрута беше по Ларгото, ляв завой на „Раковска”, после „Московска”, „Шипка”, крайния пункт беше Сан Стефано. Не липсваха навлеци – момчета с фланелки на „Атака”. Сигурно е измила и цивилни от ВМРО. Това ме кара да мисля, че две партии драпат със зъби и нокти за актив пред изборите. Явно положението им е сериозно.

Днес вестник „24 часа” публикува интервю с шейх Омар Бакри, предоставено от Центъра за близкоизточни изследвания. В него него известният джихадист казва три неща.
Първото е, че терористd от видеото, разпространено след атентата в Бургас, е неговият ученик Махди Газали. (Име, което бе спрегнато и през фаталния юли, но шведските власти опровергаха информацията. ) Другото върху, върху което набляга шейха е твърдението, че организатор на атентата е е Ал Кайда. Третото, по което той откровеничи е, че България е ислямска земя и, че мнозина мюсюлмани у нас слушат проповедите му.
Както се казва в такива случаи – е един куршум три заека.

Част І. Увод върху това къде е гражданското, но отговора е във втората част

Ако питате мен, всички сме за Карлуково. (Хеле сега, покрай Белене). Полудяваме бавно, неусетно дори… Както би запяла Богдана, днес вече без синьото елече. И всичко това, представете си, само защото колата се е обърнала. И гумите и чегъртат въздуха.
Вярна е приказката, да знаете. Обърне ли се колата - пътища много. И разнебитената ни пътна мрежа ряпа да яде, през онази, идейната, която тропосва всеки сантиметър от интернет пространството. Отворете фейсбук или пък направете един един тигел из форумите и ще видите каква вакханалия от идеи