Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Неделни новини

Знам си аз, че в неделя са най-смешните новини. Затова човек не бива да се хаби през седмицата, а набляга на седмия ден.
Ето, вземете, например Волен Сидеров. Проявил човека нужното уважение към руския президент и на собствени разноски води цялата парламентарна група на „Атака” в Москва.
Хубаво, ама през това време в България медиите гърмят, че паметника на Цар Освободител е в селски двор. И от едната страна колят прасе, а от другата ремонтират таратайка. Представяте ли сега как рожденика е драл Сидеров, че е зарязал поста си?
Пък и гледам на сайта на президента – нито дума, че го е посетила „Атака”
------
Измайтапи се и енергийния министър Делян Добрев – партиите трябвало да платели референдума за АЕЦ „Белене”. Не че не е възможно. Партиите у нас не са толкова бедни, колкото изглеждат. Въпроса е на какъв принцип ще стане. Дали на квотния принцип, по който избраха членовете на Висшия съдебен съвет ? Дали на резултатите от изборите през 2009 година? Или пък на някое социологическо през идния месец, когато ще пуснат парното ? Тъкмо ще се стопят още гласовете и за управляващи и за опозиция. И на принципа по-малко подкрепа, следователно и по-малко пари, може и да минат по-тънко.
---------

Общината като убежище и като предмостие

Наброска от есенния протестен пейзаж. Само с въглен, без претенции за цвят

Днес бях на шествието на Движение „ДНЕС” И Фейсбук групата „Не на данък паркинг”. То започна от сградата на Софийския административен съд, където съдиите дадоха ход на делото срещу промените в Наредбата за паркиране. Най-снимани и интервюирани сред множество бяха естествено Йордан Караджов и Силвия Кацаров. В предните редици на шествието беше и Иван Сунгарски, които друга линия също води битка с общината. Пак за паркирането.
Шествието бе внушително – може би над 1000 участници. Между тях -- подкрепящи и от други градове на страната. Маршрута беше по Ларгото, ляв завой на „Раковска”, после „Московска”, „Шипка”, крайния пункт беше Сан Стефано. Не липсваха навлеци – момчета с фланелки на „Атака”. Сигурно е измила и цивилни от ВМРО. Това ме кара да мисля, че две партии драпат със зъби и нокти за актив пред изборите. Явно положението им е сериозно.

Категории: 

В „24 часа” се упражняват в стрелба по зайци

Днес вестник „24 часа” публикуваинтервю с шейх Омар Бакри, предоставено от Центъра за близкоизточни изследвания. В него него известният джихадист казва три неща.
Първото е, че терористd от видеото, разпространено след атентата в Бургас, е неговият ученик Махди Газали. (Име, което бе спрегнато и през фаталния юли, но шведските власти опровергаха информацията. ) Другото върху, върху което набляга шейха е твърдението, че организатор на атентата е е Ал Кайда. Третото, по което той откровеничи е, че България е ислямска земя и, че мнозина мюсюлмани у нас слушат проповедите му.
Както се казва в такива случаи – е един куршум три заека.

Наръчник на гласоподавателя І

Част І. Увод върху това къде е гражданското, но отговора е във втората част

Ако питате мен, всички сме за Карлуково. (Хеле сега, покрай Белене). Полудяваме бавно, неусетно дори… Както би запяла Богдана, днес вече без синьото елече. И всичко това, представете си, само защото колата се е обърнала. И гумите и чегъртат въздуха.
Вярна е приказката, да знаете. Обърне ли се колата - пътища много. И разнебитената ни пътна мрежа ряпа да яде, през онази, идейната, която тропосва всеки сантиметър от интернет пространството. Отворете фейсбук или пък направете един един тигел из форумите и ще видите каква вакханалия от идеи

Президентът и гражданите

Сравнително блиц-изследване в страните от Източна Европа
 

В Чехия се задават президентски избори. След промяната в Конституцията за първи път държавният глава ще бъде избиран пряко от гражданите, а не на съвместно заседание на двете камари в парламента, както беше досега. Този късмет нямаха както първият президент – покойният Вацлав Хавел, така и сегашният – Вацлав Клаус, който приключва втория си и последен мандат на поста. Така сред новите демокрации в източноевропейските страни, непряко избраните президенти вече са изключение, сведено единствено до Унгария и Естония.

Като сме безделници, да не сме без празници

(популярен лаф в Софийския университет през 80-те)

Първи октомври не е съвсем обикновен ден. 9 празника, от тях четири международни и пет български, никак не са малко. Както казват в „Труд” и „24 часа”, днес да почерпят:
Зенитчиците в зенитно-ракетните дивизиони в БА. Заради това, че братушките са им държали ръцете на копчето на пусковата установка в далечен Казахстан през далечната 1960 година.
Курсантите от Академията на МВР, която не иска да се нарече Полицейска академия, заради една популярна в близкото минало комедия.
 

Не сме далеч от куриозна ситуация около предстоящия референдум

Задава се небивал сеир около референдума. Както каза днес президента Плевнелиев, сроковете вече текат. И неразборията в държавата през декември и януари ще бъде пълна. Но не за това ми е думата. А по скоро за другото -- какво ще стане, ако отпадне втората част от оригиналния въпрос на БСП по време на допитването: „Да се развива ли атомната енергетика в България чрез изграждането на ядрена централа на площадката в Белене?”. Бедна ви е фантазията какво може да произтече от подобна редакция.

Анонимните в парламента

Неуспещен опит за потрет на една инициатива на Института за развитие на публичната среда, но пък можете да оправите нещата като влезете в сайта Отворен парламент

Спохождала ли ви е славата? Като гледам извадката на хората, които четат този блог, напълно е възможно. Тогава сигурно знаете коя е следващата мечта ? Анонимността, разбира се. У нас най-силно я желаят депутатите, а не хората на изкуството, както можете би си мислите. Мечтата е еднакво притегателна, както за мнозинството депутатите, за които дори и не сте чували, така и за онези, които по силата на служебните си задължения, все пак трябва да се появяват на екрана и да отговарят на въпроси. Отвреме-навреме някой от анонимните в парламента излиза на сцената. Като Димитър Аврамов, например.

Референдума: какво се случва

Съгласно Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и в местното самоуправление, сроковете, които се отнася до провеждането на референдума вече текат. До три месеца от внасянето на подписката,т.е. до 27 октомври, Народното събрание трябва да е взело своето решение. След обнародването му, президента Плевнелиев разполага с един месец, за да обяви датата за провеждането на референдума. Тя не може да бъде по-рано от два и по-късно от три месеца ,от дата, на която е публикуване в Държавен вестник парламентарното решение.
В случай, че решението излезе през първите дни на ноември, опцията до два месеца от излизането му отпада, тъй като датата би се застъпила с Коледа и с не толкова подходящите дни непосредствено след Нова година. Най-вероятните дати за провеждане на референдума са 2 или 3 февруари. Лесно можете да ги изчислите и вие, като имате предвид крайния срок по закона и предвидите здадължителната 30-дневната

Когато паметниците се олюляват

или защо един журналист трябва да може да носи на пиене

Тия дни чета по сайтовете: Петьо Блъсков, кандидат за председател на Съюза на българските журналисти. Викам си, някой майтап ли си прави? Та той човекът не може да пие! Виждам, че сте учудени, та се налага да поясня. Един журналист трябва да може да пие. Даже да носи на пиене, както казват хората. Това го научих като млад литературен сътрудник *, през първата ми година в занаята. И по тази причина внимавах по коктейлите. Най-много по време на Седмицата на гората, когато лесничейството обикновено канеше цялата редакция. И на всеки двама от колегите им се падаше по трилитрова дамаджана петдесетградусова ракия. Имаше и други причини, всеки пишещ брат да спазва това правило. Няма да ги изреждам, а ще кажа най-съществената. Във времето на двете Българии, построени от Тодор Живков, журналиста трябваше да внимава особено за другата. Сега Другата България звучи по-различно, но тогава тя се представляваше от ДС и дебнеше журналистите по кръчмите.
Всички в бранша знаят, че Петьо не може да пие, знам го и аз, но все пак, отидох в Дипломатическия клуб в Бояна. В специално запазеното сепаре

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.