Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Газ, пари,калинки и шпицкоманди. Иначе казано – грамофон свири, майка плаче

Взел- дал, невзел пак дал

Днес в интервюто си за ИТАР/ТАСС премиерът Борисов излезе с нова версия за АЕЦ „Белене”. Според него варианти все пак е имало, тъй като Русия е предложила кредит. Но не е оттоворила за запитвания от наша страна за лихвения процент. Eрго, разминали сме все пак с държавната АЕЦ и по-високите данъци за изплащане на кредита. Има време до края на мандата, словоохотливия ни премиер да каже още новинки.
Но сега по-актуалното е: каква е цената на кредита за българското участие в строителството на „Южен поток” ? То е ясно, че ще е прихващане от транзитните такси, но дали тези такси са сигурни? Ето италианската ENI вече възропта срещу газпромовското „вземай или плащай” , а пък чешката RWE вчера спечели делото във Виена срещу руския гигант. С една дума, ако от едната страна намалеят количествата транзит и съответно таксите, от другата страна ще се давим в прескъпата руска газ, която сме длъжни да купуваме. Така за двайсет поточни години напред, руснаците не един, а два аец-а могат да смъкнат от гърбината ни.


И управлението на спестяванията си е работа

И пак за едни стари идеи, но вече в техния актуален контекст

(отговор на едно писмо на съмишленик)

По повод вчерашния ми постинг, получих почти възмутено писмо от Васил Т., както е подписано. Препредавам ви го вкратце. Така и така Пламене, пропуснал си лустрацията, а също така и забраната на тези, дето сега се наричат БСП, но са комунисти и в червата. И още – нищо не казваш за партиите, а те боледуват от лидерски амбиции и клиентилизъм. Такова е дереджето и за онази, за които сме гласували и ти, и аз.. Ето какво му отговорих:
„И аз те разбирам напълно, но след толкова години, нещата са по-сложни, отколкото си ги представяме.
Първата точка липсва, тъй като според мен лустрацията, ако вече не е закъсняла безвъзратно, трябва да бъде предхождана от три неща:
-- от ясна постановка в българското законодателство, която да изключи давността, когато става дума за престъпления, извършени по времето на комунистическия режим. Сиреч да ги третира като престъпления срещу мира и човечеството

За новото обединение, за едни стари и за едни още по-стари идеи

Новината от днес е, че в Боровец е обявен Национален съюз „Единство”. Мотивите са изложени в писмо на Надежда Неински и Мартин Димитров до новия лидер на СДС Емил Кабаинов и до Иван Костов.
В писмото, с нужната доза умерен драматизъм се твърдят две неща. Едното вярно, другото – не мога да не подложа на съмнение. Истина е, че разделени СДС и ДСБ рискуват да не влязат в следващия парламент. Скептичен съм относно твърдението, че традиционната десница има шанс да стане „силен и незаобиколим фактор в следващия парламент и в бъдещото управление на страната.”
Все пак, от гледна точка на реалностите е важно не дали СДС и ДСБ ще преодолеят противоречията си (а те според мен са непредолими) и не дали ще се обединят под някаква форма. Важно е някой в България ще се каже на висок глас, че мисията е невъзможна.
И че проблемът, пред които сме изправени надхвърля нормалните политически координати. Че в крайна сметка дясното няма какво защити, а лявото на свой ред няма какво да отрече.
И не само да го каже, но и да го подкрепи с идеи. Да речем подобни на „24 идеи, които ще променят България”, издигнати пак от Надежда Неински през далечната 2004 година.
Като изключим членството в НАТО, имунитети на депутати и магистрати и още една-две точки, всичко останало е все още актуално.
Мисля, че тъкмо сега е момента най-сетне да продължа постинга си за наръчника на десния избирател¹ и да ви предложа в редуциран вид, онова, което аз очаквам от една обновена десница. Ето как звучат днес, тези идеи, тръгнали между другото още от началото на 90-те години:

За другаря Шекспир, за печата, за комунизма и за други работи

По течението през седмицата

Асоциации

Снощи гледах премиера Борисов в „Панорама”. Сигурно и вие сте го видели. Първо като яростен радетел за АЕЦ „Белене”, а по-късно на живо в тъкмо обратната роля. Уникален и, уверявам ви, достатъчно сложен етюд. Опитайте се да го оприличите на наш, роден опортюнист, описан от класиците. Не можете, нали? Дори бай Ганьо е твърде семпъл с неговото „Долу тиранина!” и „Да живей Стамболов”. Ето защо посегнах към чуждото и си рекох – това е Фома Фомич и никой друг. Ловкия в душевните работи, едновременно простодушен и извисен в лицемерието си Фома Фомич. От „Село Степанчиково и неговите обитатели” на Достоевски, Фьдор Михайлович, познахте. Но, както и да е. Може би твърде много усложнявам нещато те наистина не саа толкова са. Поне не толкова, колкото по време на соц-а ги видя в един свой фейлетон Васил Цонев, ако не се лъжа. В него огнебореца Генчо Танчев се изказва по повод местната постановка на Хамлен от другаря Шекспир. И заключава с нещо от рода на: можеше, другари, поне един пожарникар да мине на сцената, или поне една каска да се мерне, да се види, другари, че има такива.
И ето, че години след това каската не само мина, но и зае цялата сцена. И честна дума, сега не можа да разбера, дали образа на пожарникаря в драмата, дето я играем става все по-сложен или пък ние оглупяваме.


Оптимистична и песимистична прогноза

Как референдума ще оправи бъркотията в лявото и в дясното

Ако не бяхме толкова бедни и увесили носове, досега щеше да се намери някой, който да организира залагане за въпроса на референдума. И дори да успее да прибере част от печалбата преди Дянков да e ударил новия данък въху печалбите от хазарта.
Със сигурност и аз щях да изкарам някой лев. Защото отдавна твърдя, че работата отива към въпроса ще развиваме ли по-нататък ядрената енергетика. Или пък към по-конкретното: ще строим ли новите АЕЦ? За първото залога ми е 10: 1, за второто – сега го уточнявам.
Готов съм да се обзаложа и за резултата от референдума. Но не за този резултат, за който си мислия, а за другия. Така да се каже – политическия резултат. Имам предвид резултат, който може да доведе


На снимката:
социалистите, които отиват на едно място, но всъщност другаде.

Новина от криптата

За това какво си говориха Кеворк Кеворкян и Юлий Москов. И още: колко сложно нещо е отрицателния герой


И без това до Димитровден у нас ще вилнеят върколаците, та викам си чакай да метна едно око в криптата. „Всяка неделя”, де. И гледам там Юлий Москов. Ха-ха! Видя ли го винаги се сещам за „Народна младеж” и за кореспондентските ми години в Кърджали. И не мога да спра. Ами смях ви казвам, ще се скъсам. Но за това по-после. По-важното е да видим какво казва Юлий на Кеворк. Щото тези двамата обикновено си говорят пет часа навън и 5 минути в студиото.
Какво да кажа! Евалла! Този път ченгетата са се постарали. Тезата в сладката приказка на госта (прекъсвана понякога от Кеворк, щото Юли обича да е в главната роля) бе повече от хитроумна.

 

На снимката: Москов обяснява на Красимир Кънев,
че в думата чернилка, употребена в неговия вестник няма расизъм. Дори Бареков
се е хванал за главата.

За една полезна, но повече теоретична дискусия

Защо за разлика от Западна Европа у нас ислямизма трудно ще проникне

Тези дни в печата припламна интересна дискусия *. Любопитното в нея бе изведено в статията на Огнян Минчев „Нашият потенциал на опитни зайчета се изчерпа”.. Една от стрелите в нея е към „групата либерално мислещи хора”, която предпочита да има опоненти Сидеров, Расате и последователите им”. Би могло да се каже, че след тази кратка дискусия у нас е налице първият смислен сблъсък извън досега познатия ни контекст. (.либерали и националисти). И сблъсъка е между „мултикултурните либерали” и противниците на мултикултурализма. Той, разбира се, е доста закъснял.
Но освен, че е закъснял, той е така да се каже доста опредметен. И дори подозрително, актуален.
Преди, обаче да си кажа мнението, съм длъжен да каже следното. Нито имам емпиричните наблюдения на Антонина Желязкова, нито тези на Мишо Иванов, нито на който и да е изкушен от темата. Още по-малко пък имам подготовката и професионалния поглед на Огнян Минчев по въпроса. Мога да кажа само

Наръчник на гласоподавателя ІІ

Първите три от общо 10-те точки на теста

Вярно е, че забавих втората част от наръчника, но след вчерашния постинг, вече спокойно мога да премина към същинската част от темата. Както вече споменах, наръчника не е за това как да гласувате, когато му дойде времето. Целта е доста по-рано да разпознаете коя е партията, която би ви свършила работа. И дали въобще тази партия се задава на хоризонта.
Наръчника, или по скоро теста, е от 10 точки. Първите три са така да се каже универсални. И могат да се ползват от потенциалния избирател, независимо от неговите убеждения. Останалите седем вече имат посока, която лесно ще предугадите. Те може да не пасват на избиратели с леви и лявоцентристки убеждения, но пък вършат работа на на всички ни.
Ако трябва да съотнеса точките към вчерашния постинг, то нещата изглеждат така: онова, което нарекох нов комунизъм е закододирано преди всичко в първите две точки. По-натататък става дума за социализъм, който макар в по-облагореден вид, можем да видим и в днешна Европа.
И така, ето първите три точки


1. Съдебна реформа

Новият комунизъм

Четири белега, по които ще го познаете

........
Тихо е. Няма никой! Нито един българин. Само комунисти.
Значи е спокойно!!!

„ Тихо е” , Белчо Белчев

Наистина е тихо. Толкова е тихо, че чуваме скърцането на стълбата на властта, по която се катерят децата им. Сънят на българите е жизненоважен. Като сънят на мечките. Анабиозата забавя жизнените процеси,съхранява гените и жизнеността. Не за днешното, а за бъдещото поколение. Българинът винаги е оцелявал. Това е неговата уникална способност. Понякога за добро, друг път за лошо.
Каквото е имало да се случи се е случило. Но най-лошото е, че случката не е естествена. И сънят -- също. Естествени са кръговрата и сезоните. Но вечната зима - не. Днес, променяйки малко фразата на онази луда глава, можем да запитаме: дали се зора зазори или се две зими смесиха.
Знам, че има хора, които се радват на всеки слънчев ден през зимата. Но това е защитна реакция. Отказ да се приеме катастрофалната климатична промяна. Както и катастрофалните причини за нея. Тъкмо към този тип хора ми е думата. Защото честна казано, все повече ми досаждат със скудоумието си.


Какво се случи ли?

Бащи и деца

Тази сутрин в Канал 1 министър Николай Младенов отказа да отговори дали баща му е работил за ДС. Нещо повече, той обяви въпроса за комунистическа конспирация, „която иска да обясни дейността на едни хора с техните роднини и с техните родители.” Естествено няма да съглася с някогашният заместник-председател на СДС от времето, когато синята партия често задаваше такива въпроси. И не беше конспиративна организация.
Мисля, че човекът, които отговаря за външната политика на страната остана длъжник на зрителите. В някаква степен и на себе си. Бе нормално да каже: да, баща ми е бил е служител на Първо главно управление на ДС, бил е шифровчик по посолствата ни на Запад. От там нататък комунистическата конспирация щеше да рухне. И да стане ясно, че между ценностите на сина и онова, което е правил бащата, разликата е от земята до небето.
Разбира се, въпроса е важен не заради министър Младенов. Не заради членовете на Политбюро и на техните деца и близки роднини, извървяли се в управлението на страната през годините на прехода – Лилов, Пирински, Луканов, Бойко Димитров, Евгения Живкова, Милен Велчев, Сергей Станишев и пр. и пр. Не дори заради днешната детска градина във властта: деца на шофьори на видни главорези, снахи на комунистически величия от Централната ревизионна комисия на БКП, чеда и внуци на окръжни партайгеносета, на генерали от ДС. Той въпрос на въпросите, най-вече по причина, че у нас комунизма не бе осъден, виновниците за престъпленията не бяха наказани, а бащите от слуги на престъпна партия се превърнаха в защитници на Родината.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.