Пламен Даракчиев

Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

В очакване на дясното

Така и така съм на вълна медии, та се сетих, че нищо не съм препечатвал тук от публикациите ми в "Труд". Ето ви едно четиво за дясното, публикувано на 12 декември, миналата година. И струва ми се, все още актуално.

Естрагон: Аз повече не мога така.

Владимир: …

Естрагон: Какво ли ще бъде, ако се разделим? Може пък нещата да тръгнат на добре?

Владимир: Ние утре ще увиснем на въжето. (пауза). Ако не пристигне Годо...

Естрагон: А ако пристигне?

Владимир: Ще бъдем спасени...

Самюел Бекет, “В очакване на Годо”

Oтминаха изборите, късна есен е, време, изпълнено с печал и тъга по автентичното дясно. По форуми и сайтове тече дискусия, с всяка отминала изборна година все по-приглушена и езотерична. Оглеждайте се, ако вървите по “Раковски”. Може и да видите под унилите кестени Естрагон и Владимир в очакване на дясното. То може да бъде съвсем близо, там някъде, зад ъгъла. Може да бъде и много далече, но се знае със сигурност, че е тръгнало. В случай че дойде, всичко ще е постарому, тъй като е било. Или ще е поновому, т. е. както още не е било.

Позитивният дебат

Простете за лиричното отклонение, но спектакълът вдясно наистина е пълен с абсурди.

Е, поне вече не съм уличник

Ха-ха, Попал в газете.!„Труд” е отбелязал присъствието ми вчера край езерото „Ариана”. Ех, снимка няма, но здраве да е. След името ми стои добре познатото от преди години – „синдикалист”. Не допускам, че колегите в редакцията не са добре информирани. Достатъчно е до надникнат в собствената си търсачка на сайта. Примерно тук – „ Когато неуправляемата такса смет отиде на бунището”. Да видят какво пише отдолу. Но, както и да е – има напредък. Поне я няма прибавката „уличен”, когато в едни далечни години, май миналото хилядолетие, г„24 часа” използваше отпред едно "уличен". За да бъде по-точно характеризирана синдикалната ми същност. Че и разяряната ми физиономия на първа страница слагаха.
Ах, колежке моя, Венелина от нявгашната "Народна младеж" -- да ти имам синдикатите! Издателски и всякакви. Що не вземем най-сетне да направим трампата ? Да ти дам Факултета по журналистика, а ти на мен историята от Великотърновския университет. Че без това първото все по-малко ме интересува. Какво ще кажеш ?
 

Едно лято, когато все още си мислехме, че имаме правителство

Лятото на 1992 бе последното без взривени, поразени от снайперисти или разстреляни от упор яки момчета. Но спокойствието бе само на повърхността. Под нея, в жегите, най-заетите бяха мутрите, ченгетата, "Труд"-оваците и синдикалистите.  А президента Желев - с програма, по-натоварена от тази на Нейно Величество кралица Елизабет І.*
Може би някои от вас си мислят, че нещата са започнали от Боянските ливади, т.е. от края на август, но това съвсем не е така. С риск да се отплесна от историята, която искам да разкажа, все пак ще спомена за един разговор, които имах началото юли, същата година.

Виктор Михайлов? Кой пък е тоя?

И така, седим с Ж.А. , в много тиха и предпочитана от него кръчма. Ж. е бивше криминално ченге, понастоящем в охранителния бизнес. Бързам да кажа, че той е от добрите, такъв е и днес. С опит и практика най-вече при разследването на особено тежки престъпления, преди всичко убийства. Този път, обаче той не е в ролята си на следовател, а направо описва предстоящо престъпление. Картината е зловеща. Най-вече, заради това, че чувам добре известни имена, които в друг случай не бих свързал по никакъв начин. Заради това, че са отявлени политически противници или пък имат доста различни занимания. И понеже не мога да се оправя в тези загадъчни взаимоотношения, картината е като нарисувана от художник-наивист. Няма перспектива и пространство, само образи на преден план. Но доброто ченге е добро, защото знае подробностите. И никога не казва всичко. Поне не наведнъж.

Непоносимата лекота на едно предизвикателство

(публикувано в dnes-bg.org)

Тази сутрин гледах Огнян Минчев в БНТ. Темата бе национализма и политологът имаше прекрасната възможност да доразвие идеите от скорошната дискусия с либералите, който гледат към Родопите от високата на софийската „Раковска”. Но не го направи. Или поне не толкова отчетливо, колкото очаквах.
Бързам да кажа, че в никакъв случай не иронизирам госта в студиото. Напротив. Темата за българския национализъм в добрия смисъл думата, т.е. идеята как и с какви ценности да живеем, обособени на парче земя тук, на Балканите, е истинско предизвикателство. Прав е Огнян Минчев, че националната идея, култивирана от ценностите на западната либерална демокрация у нас е нещо непознато. Непознато като дебат, следователно и като практика. Прав и е в това, че това, което виждаме в политиката е нейното пълно отрицание.
Но дори и да предположим, че през годините бившата комунистическа партия не бе наложила своята линия на анти-етническото и проруското, нещата пак нямаше да бъдат лесни.

Газ, пари,калинки и шпицкоманди. Иначе казано – грамофон свири, майка плаче

Взел- дал, невзел пак дал

Днес в интервюто си за ИТАР/ТАСС премиерът Борисов излезе с нова версия за АЕЦ „Белене”. Според него варианти все пак е имало, тъй като Русия е предложила кредит. Но не е оттоворила за запитвания от наша страна за лихвения процент. Eрго, разминали сме все пак с държавната АЕЦ и по-високите данъци за изплащане на кредита. Има време до края на мандата, словоохотливия ни премиер да каже още новинки.
Но сега по-актуалното е: каква е цената на кредита за българското участие в строителството на „Южен поток” ? То е ясно, че ще е прихващане от транзитните такси, но дали тези такси са сигурни? Ето италианската ENI вече възропта срещу газпромовското „вземай или плащай” , а пък чешката RWE вчера спечели делото във Виена срещу руския гигант. С една дума, ако от едната страна намалеят количествата транзит и съответно таксите, от другата страна ще се давим в прескъпата руска газ, която сме длъжни да купуваме. Така за двайсет поточни години напред, руснаците не един, а два аец-а могат да смъкнат от гърбината ни.


И управлението на спестяванията си е работа

И пак за едни стари идеи, но вече в техния актуален контекст

(отговор на едно писмо на съмишленик)

По повод вчерашния ми постинг, получих почти възмутено писмо от Васил Т., както е подписано. Препредавам ви го вкратце. Така и така Пламене, пропуснал си лустрацията, а също така и забраната на тези, дето сега се наричат БСП, но са комунисти и в червата. И още – нищо не казваш за партиите, а те боледуват от лидерски амбиции и клиентилизъм. Такова е дереджето и за онази, за които сме гласували и ти, и аз.. Ето какво му отговорих:
„И аз те разбирам напълно, но след толкова години, нещата са по-сложни, отколкото си ги представяме.
Първата точка липсва, тъй като според мен лустрацията, ако вече не е закъсняла безвъзратно, трябва да бъде предхождана от три неща:
-- от ясна постановка в българското законодателство, която да изключи давността, когато става дума за престъпления, извършени по времето на комунистическия режим. Сиреч да ги третира като престъпления срещу мира и човечеството

За новото обединение, за едни стари и за едни още по-стари идеи

Новината от днес е, че в Боровец е обявен Национален съюз „Единство”. Мотивите са изложени в писмо на Надежда Неински и Мартин Димитров до новия лидер на СДС Емил Кабаинов и до Иван Костов.
В писмото, с нужната доза умерен драматизъм се твърдят две неща. Едното вярно, другото – не мога да не подложа на съмнение. Истина е, че разделени СДС и ДСБ рискуват да не влязат в следващия парламент. Скептичен съм относно твърдението, че традиционната десница има шанс да стане „силен и незаобиколим фактор в следващия парламент и в бъдещото управление на страната.”
Все пак, от гледна точка на реалностите е важно не дали СДС и ДСБ ще преодолеят противоречията си (а те според мен са непредолими) и не дали ще се обединят под някаква форма. Важно е някой в България ще се каже на висок глас, че мисията е невъзможна.
И че проблемът, пред които сме изправени надхвърля нормалните политически координати. Че в крайна сметка дясното няма какво защити, а лявото на свой ред няма какво да отрече.
И не само да го каже, но и да го подкрепи с идеи. Да речем подобни на „24 идеи, които ще променят България”, издигнати пак от Надежда Неински през далечната 2004 година.
Като изключим членството в НАТО, имунитети на депутати и магистрати и още една-две точки, всичко останало е все още актуално.
Мисля, че тъкмо сега е момента най-сетне да продължа постинга си за наръчника на десния избирател¹ и да ви предложа в редуциран вид, онова, което аз очаквам от една обновена десница. Ето как звучат днес, тези идеи, тръгнали между другото още от началото на 90-те години:

За другаря Шекспир, за печата, за комунизма и за други работи

По течението през седмицата

Асоциации

Снощи гледах премиера Борисов в „Панорама”. Сигурно и вие сте го видели. Първо като яростен радетел за АЕЦ „Белене”, а по-късно на живо в тъкмо обратната роля. Уникален и, уверявам ви, достатъчно сложен етюд. Опитайте се да го оприличите на наш, роден опортюнист, описан от класиците. Не можете, нали? Дори бай Ганьо е твърде семпъл с неговото „Долу тиранина!” и „Да живей Стамболов”. Ето защо посегнах към чуждото и си рекох – това е Фома Фомич и никой друг. Ловкия в душевните работи, едновременно простодушен и извисен в лицемерието си Фома Фомич. От „Село Степанчиково и неговите обитатели” на Достоевски, Фьдор Михайлович, познахте. Но, както и да е. Може би твърде много усложнявам нещато те наистина не саа толкова са. Поне не толкова, колкото по време на соц-а ги видя в един свой фейлетон Васил Цонев, ако не се лъжа. В него огнебореца Генчо Танчев се изказва по повод местната постановка на Хамлен от другаря Шекспир. И заключава с нещо от рода на: можеше, другари, поне един пожарникар да мине на сцената, или поне една каска да се мерне, да се види, другари, че има такива.
И ето, че години след това каската не само мина, но и зае цялата сцена. И честна дума, сега не можа да разбера, дали образа на пожарникаря в драмата, дето я играем става все по-сложен или пък ние оглупяваме.


Оптимистична и песимистична прогноза

Как референдума ще оправи бъркотията в лявото и в дясното

Ако не бяхме толкова бедни и увесили носове, досега щеше да се намери някой, който да организира залагане за въпроса на референдума. И дори да успее да прибере част от печалбата преди Дянков да e ударил новия данък въху печалбите от хазарта.
Със сигурност и аз щях да изкарам някой лев. Защото отдавна твърдя, че работата отива към въпроса ще развиваме ли по-нататък ядрената енергетика. Или пък към по-конкретното: ще строим ли новите АЕЦ? За първото залога ми е 10: 1, за второто – сега го уточнявам.
Готов съм да се обзаложа и за резултата от референдума. Но не за този резултат, за който си мислия, а за другия. Така да се каже – политическия резултат. Имам предвид резултат, който може да доведе


На снимката:
социалистите, които отиват на едно място, но всъщност другаде.

Новина от криптата

За това какво си говориха Кеворк Кеворкян и Юлий Москов. И още: колко сложно нещо е отрицателния герой


И без това до Димитровден у нас ще вилнеят върколаците, та викам си чакай да метна едно око в криптата. „Всяка неделя”, де. И гледам там Юлий Москов. Ха-ха! Видя ли го винаги се сещам за „Народна младеж” и за кореспондентските ми години в Кърджали. И не мога да спра. Ами смях ви казвам, ще се скъсам. Но за това по-после. По-важното е да видим какво казва Юлий на Кеворк. Щото тези двамата обикновено си говорят пет часа навън и 5 минути в студиото.
Какво да кажа! Евалла! Този път ченгетата са се постарали. Тезата в сладката приказка на госта (прекъсвана понякога от Кеворк, щото Юли обича да е в главната роля) бе повече от хитроумна.

 

На снимката: Москов обяснява на Красимир Кънев,
че в думата чернилка, употребена в неговия вестник няма расизъм. Дори Бареков
се е хванал за главата.

Страници

В ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Кой е онлайн

There are currently 0 users online.