Освобождението и свободата

Впрочем, на днешния ден не гледам телевизия, не слушам радио. Знам какво ще ми кажат живите и затова предпочитам гласа на мъртвите българи.
Заглавието по.горе е на едно от есетата на Георги Марков в продължението на  „Задочни репортажи”. В него той разказва историята на един свой съученик – Петко и опитите му да се освободи от... свободата. На едно място авторът пише:
„Веднъж на голямо събрание в квартала, един партиен оратор със забележително дълги и заострени мустаци каза нещо, което направи дълбоко впечатление:
„Русия, другари, ни освободи веднъж! Но ние злоупотребихме с подарената ни свобода и стана нужда Съветският съюз да ни освобождава още веднъж, т.е. отново да ни подарява свободата. Сега искам да ви предупредя, че ако пак злоупотребим със свободата си, не се надявайте на никаква помощ и на никакви нови подаръци! Казвам ви го и запомнете – Съветският съюз няма да дойде да ни освобождава трети път! Че хората няма да се занимават само с това – всеки век да ни освобождават! Кажете ми, колко пъти ние отидохме да ги освободим тях ? Нито веднъж!.."

Да си кажа откровено аз съм силно опечален от тази трагична невъзможност -- Русия да ни освободи трети път. И изведнъж ме обзе такъв гняв спрямо тия неблагодарни българи, които бяха злоупотребили с първия подарък. Казах си, какво чудовище трябва да е бил Стефан Стамболов, за да изрази такава непризнателност към освободителите? Как е посмял този невъзпитан българин да не коленичи пред генерал Каулбарс, който дошъл в България, за да провери точно какво правим със свободата си? Ами как посмя Радославов само 38 години след Освобождението да прати българската армия да се бие срещу освободителите ?”
Мога да продължа и аз с въпросите, например как е посмял Любен Каравелов да напише през 1973 в „Независимост”: „Ние българите обичаме русите, но още повече обичаме себе си...” Или пък Хр. Ботев в „Дума на българския емигрант” през 1971: „Няма славянин, южен или западен, няма свестен човек кой би можал да съчувства на такава абстрактна идея , каквато е тази на русите, с осъществяването на която се поглъщат цели народи, отделени една от друга с история, литература, нрави и обичаи.”
Или дори П.Р. Славейков през 1869 г. В „Македония”: „Ние видим, ние чуваме, нито усещаме какво ги блазни северните еленофили. Ние не можем за кефа на гърците да се отречем от народността си, не можем да хатъра на московците да робуваме вечно на гърците.”
Пък и ако взема да прескоча един век, ще попитам най-сетне: как посмя Тончо Жечев, бог да го прости, да си помисли и дори да го напише **, че в основата на освобождението е било очертаването на народността, езика вярата в границите на Българската екзархия и че тъкмо руската намеса е предовратила естествения път на към независимосттта на българите в рамките на без това разпадащата се Османска империя.
------------
* В „Българският Великден или страстите български”