Празникът, начин на употреба

Чини ми се вчера, поздравявайки всички българи, президент и премиер си размениха задочно някоя и друга реплика. Но това кой е авантюрист (и кой комунист) не бива да ни занимава чак толкова много. Далеч по-тревожен е фактът, че първите хора на държавата правят констатации от типа на това, че в обществото ни има „дълголетен разкол” или пък подхвърлят небрежно, че „Да бъдем на различни мнения по определени въпроси не означава, че „успехът на страната ни и достойният живот на всеки отделен човек не могат да ни обединяват”.
Такъв тип подмятания и забежки в народпсихологията бавно и полека

врастват в народа за няколко века, ако ми позволите тази почти кощунствена перифраза. Нали си представяте, как там някъде на север или на юг, в малко градче, край масата в кръчмата, хората някои въздиша и казва: „Еми, това сме ние, българите!”.
Но истината, поне засега, е друга. И тя не е в обединението, а в отделността, в отделния човек, (както казва премиера) и в неговия достоен живот. И ако ви се случи някой ден да седнете в селската кръчма, чукнете със същия този човек, замислен върху народопсихологията ни и го питайте къде му е отделността ? Дали в това, че цял живот се е трудил и парите му са отивали в общия държавен кюп, за да се върнат като подаяние от 200 лева? Дали в това, че срещу своите данъци е получил удовлетворение, а крадецът посегнал на имота му е на топло в затвора? Дали ще му стигнат днес за болежките парите, които вчера е плащал за здраве? Дали пак срещу данъците му в местното училище, децата или внуците му ще получат образование, равностойно на това в големия град или столицата? И.т.н. и.т.н.
Ето защо, на мене ми звучат цинично призивите за обединение, за обща кауза, за успех на страната. Впрочем цинизмът може да бъде и съвсем оголен и да се съдържа в кристално чист. Например във фразата, с която завършва обръщението на премиeра Борисов към нас сънародниците му : „обществото да е партньор на институциите”.* Ако продължете смисъла на този бисер, бихте могли да кажете, че държавата трябва да партнира с гражданите си, а политическата класа с избирателите.
С други думи, ако искате да знаете що за хора ви управляват, слушайте ги само на празници. Това е единственото време, през което казват истината.
-----------------
* Тук би се засмял всеки студент по право или пък по политология, който е наясно, че институциите са подотчетни на обществото, а не обратното и следователно малко трудно може да се говори за партньорство