Да ме прости бае Захари

Честит празник! Живи и здрави да сме, същото ще си кажем още веднъж през този месец – на 22-ри. Сигурно знаете, че между тези две дати лежат цели 23 години. Години, през които българския княз е бил назначаван безсрочно с ферман на султана за управител на Източна Румелия. По силата на така наречения Топханенски акт, подписан от посланиците на Великите сили, турската страна и министърът на външните работи на Княжество България. Както и да е. Можем да минем без тези досадни, а за някои може би и накърняващи националното самочувствие подробности. Можем дори да чуем какво ще кажат довечера в Пловдив президентът Първанов, председателя на парламента Цецка Цачева и кметът на града Славчо Атанасов. Можем, но уверявам ви, понякога и въздигането на националната гордост може да бъде досадно,

по начина, по който го правят и пак ще го направят българските политици. Ако искаме наистина да си спомним, че сме българи, трябва да си запушим ушите за официалните речи. И да чуем от отвъдното, например един Тончо Жечев: „Но каква е тази историческа чардафонщина, която и до днес ни пречи зад блясъка на героите да виждаме онези упорити къртове на историята, на нейния делник, на нейната ужасно бавна, но сигурна работа, от които беше Гаврил Кръстевич. Култът към героите е прекрасно качество на нашия народ, но не затова ли, че зад героите не виждаме големия и сложен опит на строителите, ние често се объркваме в мирни времена, не знаем какво да правим, как да го правим. Не затова ли някогашните герои, както и възпитаваните в преклонение към героите, в по-други времена бързо стават циници, а съвестта си окачат като метла по паметниците на миналото.” /”Българският Великден или страстите български”/ Ха, казвате си може би, това не е ли същият Гавраил Кръстевич, когото наричат Треперко паша и когото Делка Шилова, годеницата на Чардафон съпровожда до файтона при изгонването му от Източна Румелия? Да, същият е. Възрожденецът Гавраил Кръстевич, участник в черковните борби, почти продиктувал ферманът за самостоятелна екзархия и дори автор на първия устав на същата тази Българска екзархия. Същият този прекрасно подготвен в църковните дела юрист, завършил право в Париж, който е най-силният опонент на гръцката патриаршия в опитът и да оспори фермана и да постави в изолация християните-българи, обособили се като общност и народ в тъкмо в рамките на новосъздадената Българска екзархия. Не са малко големите българи като Марин Дринов, Михаил Маджаров и Симеон Радев, които освен неговите качества на учен и администратор подчертават също така изключителното му родолюбие. Ако продължим в същия дух, сигурно ще трябва да отбележим, че свалената управа на Източна Румелия е Констатин Величков, също така Ив. Евст. Гешов. Впрочем по-различно време в управата на областта са били редица големи българи, като например Йоаким Груев. Нека ме извини на днешния ден бае Захари (както би казал един моя приятел, автор на книга за него). Поклон пред делото на стария комита и другарите му от БТЦРК, но за мене, човекът от 21 век,  няма лъжесъединисти и съединисти, а хора, достойни българи и възрожденци, които са имали са различна визия за пътят към Целокупна България. Това май искаше да ни каже покойният Тончо Жечев, вгледан в запустелия гроб на Гавраил Кръстевич, в двора на църквата „Св. Стефан” в Истанбул.