Върху кого ще падне БКП

Задава ли се отново ляво, пардон, комунистическо управление? Поне засега отговорът е положителен. Социологическите изследвания не оставят и сянка от съмнение, че под прикритието на Симеон, казано по военному, БСП се разгръща и търси удобна позиция с поглед към предсрочни парламентарни избори. Поради продължителната вътрешна криза СДС няма нито ресурс, нито пък идея как да се противопостави на задаващата се беда. С всеки изминал ден като че ли става все по-актуален споменът от декември 1994. Но така изглежда на пръв поглед и всеки анализатор, който заложи на очевидното, ще сбърка. Не за друго, а защото за първи път от началото на така наречения преход

МАХАЛОТО СПРЯ

Центърът на тежестта вече е в средата, там където обезнадеждени, объркани, но и гневни, са струпани милиони бивши избиратели. Делегитимацията на политическата система, сривът на институциите, искрената омраза на българите към политиците вече са дълготрайни и определящи фактори за години напред. Тази картина не може и няма как да бъде променена с нова управленска алтернатива, т.е. със смяна на караула във властта. В този смисъл съвсем реална е перспективата зад мнозинството в бъдещия парламент да стоят 10-15 процента от българските избиратели. Кой би могъл при тази ситуация да желае властта знае всеки, който е изкушен от политиката. Знаят го разбира се и стратезите на "Позитано" 20.

С други думи, комунистическият експеримент, либерализацията на комунистическия режим в България приключи. И приключи с провал на прехода. Какво следва оттук нататък е друга тема, но възниква въпросът кой е отговорен. Кой носи отговорността за фаталното изоставане на България от другите източноевропейски страни? За ужасната бедност? За обезнадеждения българин? За милиони разбити съдби ? Днешният отговор на българските граждани е кратичък и категоричен: политическата класа.

И този отговор устройства напълно основният действен фактор на българския преход -- бившата комунистическа партия. След няколко опита да сподели отговорността за управлението днес БСП бави топката в очакване този път да сподели и отговорността за провала на прехода. Познайте с кого. Разбира се, със СДС.

НО КАКВО БЕШЕ ПРЕХОДЪТ

Наричахме го смяна на системата, демонтаж, преход, а напоследък и цивилизационен избор -- преход от комунистически тоталитаризъм към демокрация. Казано накратко този преход не e нищо друго, освен установяване на плуралистична политическа система, разделение на властите и пазарна икономика. Видимата част, конкретизацията на тези общи понятия, това са институциите. Отговорността за тяхното изграждане и за рамката на политическата система пое изцяло БСП. Още през 1991 година, когато тази партия наложи силово на българските граждани днешната държава -- парламент, местно самоуправление, съдебна власт. Приемайки на пръв поглед демократично управление и демократични институции, още на монтажната маса във Великото народно събрание, червеното мнозинство се постара да ги обезмисли, лишавайки ги от най-важното -- гражданското участие. Резултатът днес: непоклатимото /и вярно/ убеждение на българина, че от него нищо не зависи. Епизодичните изригвания на гражданите през годините само потвърдиха това правило. Улицата, мирната българска улица, така и не преля в институциите. Отстраняването на гражданите от управлението на свой ред превърна демокрацията в обикновена формалност и отвори широко вратите на инстутуциите за силните, за мафията и организираната престъпност. Защото както природата, така и политиката не търпи празно пространство -- няма ли ги гражданите, тяхното място се заема от мафиотите. Нестабилността на една такава система, както предупреждаваше навремето в Резолюция 1096 ПАСЕ, води до това, че "в най-добрия случай, ще властва олигархия вместо демокрация, корупция вместо върховенството на закона и организираната престъпност вместо правата на човека". В най-лошият се казва по-нататък "резултатът може да бъде "нежна реставрация" на тоталитарния режим, ако не и насилствено сваляне от власт на младата демокрация. " Е, вече сме в тази фаза. Днес не усилията на една или друга партия, не уменията на един или друг държавник, не приемането или неприемането на европейския избор, предопределя политическата нестабилност. Предопределя я ужасяващата диспропорция между институционалност и участие, между права и безпомощност, между обещания и реалности, между оптимистични проценти на икономически растеж и песимистични прогнози за хляба и утрешния ден на всеки един от нас.

ЩЕ ПОВЛЕКАТ ЛИ ЧЕРВЕНИТЕ СЛЕД СЕБЕ СИ И СЪЮЗА НА ДЕМОКРАТИЧНИТЕ СИЛИ

Днес БСП няма картбланш от своя електорат, няма ресурс, няма и властови възможности нито да поправи мащабните поразии от началото на 90-те години, нито пък да сътвори нови. Граждани, от които нищо не зависи, недостиг на политическа и икономическа свобода, невъзможност на индивида да реши собствената си съдба -- това е идеалният вариант за една кланова политическа организация, здраво заседнала между носталгията по комунизма и утопията за демократически некапитализъм. От друга страна, доколкото добрият дух (демокрацията) е изпуснат вече от бутилката, събитията са вече извън нейният контрол. Делегитимирането на политическата система, провалът на институциите делегитимира и самата червена партия, хвърлила толкова труд и усилия през годините, за да измами собствения си народ. Няма друг начин за БСП да си реши проблема освен добре познатото "споделяне" , а в края на краищата винаги прехвърляне на отговорността за собствените й безобразия. Скоро, много скоро ни предстои да чуем познатите призиви за голяма коалиция, правителство на националното съглание и пр., и пр.

И тук стигаме до проблема СДС. Не е ли логично на "Раковски" 134 първи да забележат дискомфорта и гърчовете на БСП? Не е ли логично, след като съдебната система се тресе от взривове и корупция, оттам да посочат към "Позитано" и да им припомнят: вие сътворихте това безобразие ? Не ли логично СДС да припомни кои бяха "строителите" на съвременна България ? Защо председателят на СДС не припомни, че още през 1991 синята партия нееднократно предупреди, че тази Конституция и съответно тази политическа система ще доведе България до поредна катастрофа? Толкова ли е трудно да се констатира, че между гражданите и властта съществува пропаст, да припомни кой носи отговорност за днешния разпад на институциите и какво стои зад всичко това? Липса на способност за анализ и неумение да се проумее огромния проблем на червените и ужасния им страх да не останат сами пред собствения си народ? Или мълчаливо съгласие и признание, че проблемът е общ. На двете политически сили, оформили така наречения двуполюсен модел -- БСП и СДС.

Отговорът на този въпрос ще дойде съвсем скоро. Защото все повече и повече стават онези, които не желаят СДС да споделя отговорността за провала на прехода, за действията на една откровено прокомунистическа сила, чиято основна грижа бе трансформирането на политическата власт в икономическа. Навремето Васко Кръпката пророчески го изпя: "Когато па-, когато па-, когато падне БКП, не искам аз да съм отдолу, за да не падне върху мен!" Помните ли?

24 ИДЕИ И ЕДНО ДЕЙСТВИЕ

Казано направо: не е ли именно СДС тази единствена политическа сила, която понастоящем легимитира демократичния процес в България? Най-малкото с последователната си продемократична позиция през годините и с успешния, макар и трудно осъществен мандат на правителството на Иван Костов. И ако това е така, какво би станало, ако точно тази политическа сила откаже да играе в българското политическо позорище ? Какво би станало, ако към 24-те си идеи за бъдещето на България, СДС прибави и едно действие? На категорично и твърдо разграничение от формения провал на едно марионетно управление, дошло на власт по волята на мафията.

Става дума, разбира се, за разграничение не просто и само от управлението на Симеон. Става дума най-вече за разграничение от всички онези, които крепят политическа система, способна да поражда периодично марионетен тип управление на страната.

И това наистина ще бъде връщането към каузата на СДС. Простичко казано, тази кауза бе и остава: да върнем властта на българските граждани. Не сме си свършили работата през годините. Трудно е да го признаем дори пред себе си, но още по-трудно ще ни бъде да гледаме децата си, когато след някоя и друга година започнат да емигрират вече не в САЩ, Испания и Германия, а на Изток – в Полша, Чехия и Унгария. И това ли ще трябва да доживеем?