Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Името им е легион, Ваше Величество!

Отворено писмо от Пламен Даракчиев, инициатор, автор на устройствените и програмните документи и организатор на Движение "Оборище" до Н.В. Цар Симеон ІІ, лидер на НД "Симеон" ІІ

Ваше Величество,

Преди всичко бих искал да ми простите за дързостта да се обърна към Вас с това писмо, както и за решението ми да го направя публично достояние. Споделих това свое намерение с мнозина мои приятели. Някои ме посъветваха да Ви спестя поредната горчивина, други обратното - да кажа истината, такава каквато е. Натежа, обаче, Вашето мнение, Вашата дума. Защото Вие сте този, който постави на дневен ред в обществото въпроса за нови правила и за нов морал в политиката. За това става дума в моето писмо.

Преди всичко, Ваше Величество, аз съм Ваш симпатизант. Аз съм един от милионите български граждани, който вътре в себе си е убеден, че имаме нужда от нов обществен договор. Аз съм един от новото мнозинство, което къде интуитивно, къде премислено, вече е наясно: всички заедно трябва да променим правилата в политиката. Да ги променим така, че веднъж завинаги да бъде запълнена пропастта, зинала между народа и неговите пълномощници във властта. Ето защо Вашата кауза е и моя кауза. И като Ваш съмишленик зная добре цената, която плащате, за да я защитите, разбирам рисковете, които поехте с влизането в българската политика, уважавам изборът, който направихте за доброто на България. Нещо повече. Смятам, че уважение и морална подкрепа Ви дължат не само Вашите симпатизанти. Длъжни са да го направят дори Вашите политически опоненти. По ирония на съдбата, те могат да бъдат легитимирани именно от един Ваш успех на изборите, от високата активност на избирателите, от тяхното доверие, което неминуемо ще се прехвърли върху държавните и политическите институции. Лично мое мнение е, че без Вашата поява на политическата сцена, без Вашето участие в изборите, без Вашите отговорности във властта, които несъмнено ще поемете след тях, България може отново да тръгне към дъното, от което толкова трудно се отлепихме преди четири години.

Тъкмо поради тази огромна отговорност, която поехте, Ваше Величество, тъкмо заради този исторически избор, който направихте, Вие нямате право на грешка. Нито в решенията, които вземате днес, нито в онези, които ще оповестите утре, когато по един или друг начин ще бъдете в управлението на страната. Нямате право на грешка, най-вече заради мен, Вашият избирател. Заради многострадалния ни народ, повален веднъж от бедността и два пъти от мизерията на духа, витаещ в така наречената политическа класа. Защото в дните, които остават до изборите, а и след това, на изпитание пред нас избирателите ще бъде не Вашето царско достойнство, не Вашите качества на държавник, в които едва ли някой се съмнява. На изпитание ще бъдете подложени Вашите способности на политически лидер, Вашите умения да откриете утрешните държавници, Вашите възможности да укротите стихията от доверие, да я върнете в нормалното русло на нова, модерна, европейски устроена политическа организация.

Пиша всичко това, Ваше Величество, по повод едно от Вашите важни решения - да определите Движението за национално възраждане "Оборище" за един от носителите на регистрацията на НД Симеон ІІ. С това Ваше решение, без да го желаете, без може би да подозирате, Вие поставихте пред мен тежка дилема: дали да преглътна Вашият избор и собственото си унижение, или просто да зачертая датата 17 юни от моя календар на гражданин. Сигурно ще ме разберете по-добре, ако Ви кажа веднага, че както аз, така и цяла група мои съмишленици от София и страната сме инициатори, учредители и организатори на Движение "Оборище". Ние бяхме хората, които година и половина работихме къртовски, за да подплатим идеите с експертен труд, за да увлечем хора от София и страната, за да платим дори шепата маслинки, за които по апостолски се отчитахме след командировките. Резултатът от този наш труд бе един конгрес на Витоша и една синя книжка. Ни повече, ни по-малко. Защото това е политиката: принципи, платформа, устав и хора, които застават зад тях. От тук започват, а понякога и тук завършват нещата, независимо от това дали става дума за СДС, дали за НД "Симеон ІІ, дали за "Гергьовден". В случая за нас приключиха. Както вече се досещате, нас, учредителите, отдавна ни няма в "Оборище". Тръгнахме си не по български. Без скандал. Без сръдни. Без дежурните пресконференции и врява по вестниците. Поехме си пътя - кой към Варна, кой към Пловдив, кой към Велинград, кой към дома си София. И това, че нас ни няма не е страшно. Фаталното е, че заедно с нас си отидоха и посланията. Документите на "Оборище", в които бе въплътена нашата обща воля, нашите послания и нашите евентуални отговорности пред обществото.

Запознат ли сте с тази синя книжка, Ваше Величество ? Знаете ли, че посланията, заложени в нея си отидоха заедно с учредителите ? Наясно ли сте защо Вашите нови партньори се страхуват от тези идеи? Защо подмениха най-ценното и най-доброто от тях ? Историята в това отношение Ваше Величество не от вчера. Тя датира още от времето на вашия дядо. От тогава до ден днешен политическият шмекер има една единствена, но достатъчно важна характеристика - той не поема отговорност. Неговата платформа и неговия бакалски тефтер са едно и също нещо. В този тефтер натежават неизмеримо повече предизборните сметки, целите числа и стотните, които са необходими, за да бъдат достигнати заветните 4 процента. Ето защо, Ваше Величество, аз се съмнявам, че в новите, изцяло подменени документи на "Оборище", още съществува постановката, че Движението е за нова национална етика, въплътена в разбирането за гражданска, а не за етническа нация. Още повече се съмнявам дали изобщо нещо е останало от принципите на Движението, в които приехме нещо, което все още не си е позволила нито една българска партия, а именно - че няма политическа или друга идея, която да стои по-високо от естествените и неотменими човешки права, т.е. правото на живот, правото на щастие, свободата на съвестта и словото… Съмнявам се, защото те не се връзват по никакъв начин, с онова което мислят, говорят и пишат Вашите нови партньори от подмененото "Оборище". Не се връзват с всичко онова, което пишат и говорят политическите им приятели от Съюз "Защита", от хората около Янко Янков, от Иван Ценов, от някои Ваши политически адвокати /надявам се неоторизирани/, като Волен Сидеров, от синдикалисти, забравили, че до вчера имаха партия, от нафталинени патриоти, изчакващи в ариергарда на управляващата коалиция… Не се връзва още с много други имена, къде известни, къде не толкова, къде близо до Вас, къде не толкова, за които дядо Вазов е отсякъл още преди един век - "Името им е легион".

Много се съмнявам също така, дали в Конституционната платформа е останало предложението за отпадане на ал. 1 в член 22 от Конституцията т.е. забраната за чужденци да придобиват земя у нас. Попитайте Вашите нови партньори какво мислят по този въпрос. И не се учудвайте, ако Ви покажат местата с чувалите, с които чужденците ще разнесат земята ни по-далечни краища.

Но не спирайте до тук, Ваше Величество. Прегледайте същинската платформа на "Оборище", наречена "Промените - европейски по форма и български по характер". Ако тя въобще съществува в папките на "Оборище", там би трябвало да има оценка на събитията от зимата на 1997 година. Тези оценка е пълна с горчивина. Горчивина от онова, че бе разпиляна голяма част от огромното доверие, от огромната енергия на българския народ. Има нещо, обаче, което не подлежи на съмнение: хората на барикадите, а ние бяхме част от тях, излязоха за да защитят своя избор и право на живот по стандартите на цивилизования свят. И, ако барикадите и политическата криза са били заговор и средство за ограбване на народа чрез валутния курс, както твърди Тошо Пейков в последната си книга, то уверявам Ви, Ваше Величество, пише Ви един от не съвсем безобидните заговорници. Но защо все пак,Вашия политически партньор едно твърди в книгите си, а друго гласуваше в "Оборище" ? Дали е изпитал искрено съжаление за това, че през зимата на 1997 е обикалял хората по барикадите, за да ги убеждава да не участват в "заговора" ? Дали просто към онзи момент е бил на разположение на нас инициаторите, така както понастоящем е на Ваше разположение с регистрацията на своята партия. Отговорете си сам.

Но не спирайте до тук, Ваше Величество. Нека прелистим още малко този документ и непременно ще забележите постановката, че информационното общество и новото глобално разделение на труда е исторически шанс за образованият български народ. Аз лично не вярвам, че без такъв поглед върху на нещата, имат валидност, каквито и да клетви във вярност към евроатлантическите ценности. Попитайте хората, които цитирах по-горе, попитайте Легиона, който вече заема подстъпите към Вашата крепост, попитайте ги какво мислят по този въпрос. Ако Ви кажат "Тъй верно", не им вярвайте, вижте какво са написали, вижте какво са изговорили. Не Ви ли е достатъчно и това: "Първо ще разбулим лъжите, заблудите и мистериите на т.нар. преход, за да прогледнат сънародниците ни. И да разчитат на собствените си сили, а не на химерната помощ отвън. Защото революциите от 1989 г. бяха важна съставна част от глобализацията и от разрушаването на държавата-нация". Не ви ли е достатъчно, че този израз, че тази техника, която аз наричам "лъжичката катран в бъчвата с мед" може да влезе във всеки учебник по популизъм, ако на някой му хрумне тази авангардна идея.

Съжалявам, Ваше Величество, съжалявам за грубия израз, но тези от Легиона се хващат за кобура дочуят ли отнякъде понятието ГЛОБАЛНО, мернат ли им се имената на Алвин Тофлър или пък Питър Дракър. Съжалявам, но те са хората, които не спират да поддържат и развиват тезата за нова глобална конспирация срещу моята и Вашата Родина. Те са тези, които сочат заговорниците, например Международния валутен фонд, Световната банка, големите международни корпорации, някои политически кръгове. Все на Запад естествено. Заедно с това, разбира се, същите хора не пропускат да анализират така наречения преход, да искат съд за престъпниците, да сочат истините, които всички ние добре знаем. Има обаче една съществена разлика между тяхното бълнуване и оценката на нормалния политик. По-голямата част от българите вече знаят: за да кажем престъпниците, за да изкараме на светло ченгетата, за да върнем ограбените пари на народа е необходимо да махнем балканския плет около нашата Родина. Да станем европейски граждани, да станем част от Европа. Част от нейният стандарт, от нейната сигурност.

И сега, искам да Ви попитам нещо безкрайно важно. Не Ви ли напомнят нещо тези възгледи, Ваше Величество ? Не Ви ли напомнят за онези късо постригани каскетлии, които прокудиха Вас и семейството Ви от Родината, за да съсипят след това народ и държава ? Не ви ли напомнят за чешките антиглобалисти, които по много странен начин си допаднаха с твърдолинейните стари комунисти ? Не се ли страхувате, че комунизмът у нас може да вампиряса под маската на патриотарството и антиглобализма. И че българинът не е охолния австрийски гражданин, за да си позволи да се позабавлява на панаирджийското влакче на Хайдер, а направо ще се метне в експреса за никъде. И, че все ще се намери кондуктор /разбирайте Кондукатор/, който ще изрови каскетчето от нафталина и ще допише един епохален труд на един епохален сатрап. Този път с осъвременно заглавие, например "Глобализмът - още по-висш и най-последен стадий на капитализма.". Простете отново за грубата аналогия, Ваше Величество, но добре известното Ви Министерство на любовта от "1984" на Оруел не се е появило току така за една нощ. Преди това то непременно е било засмяно чудовище в сънищата на перчемлия демагог, после е станало отдел в собствената му партия и накрая, недай боже, институцията, която вече споменах.
Ще ми кажете може би Ваше Величество, че нещо преувеличавам, че във всяко стадо има мърша, че Вие сте достатъчен гарант, че имате достатъчно пълномощия, за да поставите нещата по местата им. Извинете, но тук бих поспорил с Вас. Страхувам се, че бъркате мисията на Царя с мисията на политика. Народната любов, което получихте и получавате е нещо много хубаво. Но не започва ли вече да ви тежи ? Не, схващате ли тази огромна тежест ще ви смаже, ако край Вас няма рамене,които да поемат товара. Не сте ли вече наясно, че Царят може да бъде сам в мисията си, но политикът - никога. Казано направо, страхувам се, че Ви предстои свръхзадача - да оправдаете огромното доверие към Вас, като върнете разбушувалата се река от доверие обратно в коритото на модерна, европейски устроена, способна да управлява българска политическа партия. Не го ли направите, Ваше Величество, спечелите ли мнозинство в идния парламент, знайте, че на 18 юни Легионът ще бъде строен пред Враня. И погледът Ви няма да може да го обгърне.

И накрая, Ваше Величество, простете за това, че не Ви занимах с детайлите около "Оборище". Не бих искал да унижавам нито Вашето, нито пък моето достойнство с подробности от кухнята на една малка политическа партия. Не бих искал да описвам милата родна картина на конгреса 3-4 юни 2000 година на Витоша, за който може би и не знаете. Не бих искал да Ви разказвам за автобусите с фирмени служители и работници, които не са прочели и никога няма да прочетат синята книжка, но имаха делегатска карта. Не бих искал да Ви описвам паралелната подготовка в офисите на Съюз "Защита" нито пък речите на конгреса на техните представители. Не бих искал да Ви казвам кой е проф. Евгени Гиндев, полк. Юлий Георгиев, Йордан Тодоров, Николай Слатински и пр. нови български "патриоти". Все ми се ще да вярвам, че добре знаете за какво става дума. Аз и моите съмишленици, огромната част от учредителите на "Оборище", и в София и в страната, си тръгнахме по волята на тези хора. По волята на хора и кръгове в страната, на които, Ваше Величество, все някой плаща. Защото безплатни обеди няма.

В политиката - също.

Бог да Ви пази, Ваше Величество, Бог да пази България!

 

P.S. Да не пропусна да Ви пиша няколко думи за името "Оборище", Ваше Величество. Научих от вестниците, че харесвате това име. Харесвам го и аз. Поне в това успяхме на конгреса ние учредителите - да се преборим за името и съответно за 14 април като празник на Движението. Хареса ни, защото четем и препрочитаме "Записките". Спомняте ли си епизода, когато Захари Стоянов описва делегатите на Оборище ? Спомняте ли пророчеството му, че от тук нататък никога повече България няма да има такова Народно събрание и такива достойни народни представители ? Е, ние, учредителите на Движение "Оборище" имахме желание да го опровергаем. Дай боже, да го направите Вие.

София, 04.05.2001