Вие сте тук
Защо бе убит Георги Марков
няколко думи за още един, не толкова популярен мотив за престълението
Всеки грамотен граждани и без да е юрист знае колко е
важно в едно разследване да бъда разкрити, както извършителите на престъплението, така и техните мотиви. В случаят с поръчителите и извършителите на убийството на Георги Марков, като че ли е на път да ни отсрами един единствен човек – разследващия журналист Христо Христов. Що се отнася до мотивите на режима, струва ми се, че все още сме в дълг към паметта на писателят. Не за друго, а защото общественото мнение у нас е обсебено, и то без алтернативно, от една версия, а именно – Георги Марков е убит заради задочните репортажи и едва ли единствено заради безпощадната критика на диктатора Живков.
Вярно е че свободното словото е сила. И че в страха си диктаторите неведнъж са пращали наемните си убийци по разни точки на света. Но в случая с Георги Марков е имало още една, твърде сериозна причина. Съществувала е реална опасност неговото слово да премине границите не само чрез ефира, а и посредсвом нова българска печатна медия. При това медия, около която вече е започнало формирането на влиятелен политически кръг с всичките последици от това за режима.
Основание да мисля така ми дава едно важно свидетелство, което открих в своя архив и което не е изключено да е публикувано в печата някъде в началото на 90-те години. Неговият автор е политическият емигрант и близък приятел на писателя Петър Семерджиев. В това свое свидетелство, Семерджиев твърди, че към словото писателят е прибавил и действието. И че режимът е премахнал Георги Марков, броени дни преди голяма промяна в неговия живот. Месец преди убийството в Мюнхен вече са уредени всички подробности по издаването на списание „Нов Златорог” с редактори Георги Марков, Петър Семерджиев и Владимир Костов. Уредено е вече преместването на писателя и съпругата му Анабел Маркова в Мюнхен и назначаването им за щатни сътрудници в радио „Свободна Европа”. Планирано е дори съдържанието на първия брой на списанието, в който намират място и автори от България – Константин Павлов и Стефан Цанев. А самият Петър Семерджиев остава в Мюнхен за да изчака пристигането на писателя.
Онези изследователи-историци, които познават вътрешните борби сред българската емиграция, оскъдната и неособено високи достойнства печатна продукция, най-добре знаят какво е означавало издаването на „Нов златорог” и неизбежното формиране около него на нов и дееспособен център на емиграцията ни.
Би трябвало да го знаят и петимните за гласност и съветска преса интелектуалци от края на 80-те година. В техните, пък и в моите архиви, в най-добрият случай ще намерим и ще изтупаме от праха жълтите тънички позиви-списания на Mouvement de liberation Bulgare.
Но не и сериозно и влиятелно българско емигрантско издание
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->
Всеки грамотен граждани и без да е юрист знае колко е
важно в едно разследване да бъда разкрити, както извършителите на престъплението, така и техните мотиви. В случаят с поръчителите и извършителите на убийството на Георги Марков, като че ли е на път да ни отсрами един единствен човек – разследващия журналист Христо Христов. Що се отнася до мотивите на режима, струва ми се, че все още сме в дълг към паметта на писателят. Не за друго, а защото общественото мнение у нас е обсебено, и то без алтернативно, от една версия, а именно – Георги Марков е убит заради задочните репортажи и едва ли единствено заради безпощадната критика на диктатора Живков.
Вярно е че свободното словото е сила. И че в страха си диктаторите неведнъж са пращали наемните си убийци по разни точки на света. Но в случая с Георги Марков е имало още една, твърде сериозна причина. Съществувала е реална опасност неговото слово да премине границите не само чрез ефира, а и посредсвом нова българска печатна медия. При това медия, около която вече е започнало формирането на влиятелен политически кръг с всичките последици от това за режима.
Основание да мисля така ми дава едно важно свидетелство, което открих в своя архив и което не е изключено да е публикувано в печата някъде в началото на 90-те години. Неговият автор е политическият емигрант и близък приятел на писателя Петър Семерджиев. В това свое свидетелство, Семерджиев твърди, че към словото писателят е прибавил и действието. И че режимът е премахнал Георги Марков, броени дни преди голяма промяна в неговия живот. Месец преди убийството в Мюнхен вече са уредени всички подробности по издаването на списание „Нов Златорог” с редактори Георги Марков, Петър Семерджиев и Владимир Костов. Уредено е вече преместването на писателя и съпругата му Анабел Маркова в Мюнхен и назначаването им за щатни сътрудници в радио „Свободна Европа”. Планирано е дори съдържанието на първия брой на списанието, в който намират място и автори от България – Константин Павлов и Стефан Цанев. А самият Петър Семерджиев остава в Мюнхен за да изчака пристигането на писателя.
Онези изследователи-историци, които познават вътрешните борби сред българската емиграция, оскъдната и неособено високи достойнства печатна продукция, най-добре знаят какво е означавало издаването на „Нов златорог” и неизбежното формиране около него на нов и дееспособен център на емиграцията ни.
Би трябвало да го знаят и петимните за гласност и съветска преса интелектуалци от края на 80-те година. В техните, пък и в моите архиви, в най-добрият случай ще намерим и ще изтупаме от праха жълтите тънички позиви-списания на Mouvement de liberation Bulgare.
Но не и сериозно и влиятелно българско емигрантско издание
<!--[if !supportLineBreakNewLine]-->
<!--[endif]-->