Днес е денят на убийците. Нещо като професионален празник. На онези, които преди 29 години впрегнаха цялата мощ на държавата, за да премахнат един гражданин. Някои от тях, като Тодор Живков и Васил Коцев, се споминаха. Други, като о.з. генерал Барбалов?, са в оръжейния бизнес. Трети получават спокойно пенсиите си за дълъг дипломатически стаж. Но къде ли е сега Жоро Макето ? Това се питам днес, когато небето над София е също като това над Лондон на 7 септември 1978 година.
Тази малка история започна преди десетина години. Един ден, докато се ровех в течението на всекидневника „Подкрепа” от есента на 1991 година,попаднах на поредицата „Кой уби Георги Марков ?”. И то поредица, излязла с моя подпис, тъй като по това време бях главен редактор на вестника. Порази ме фактологията в нея. Нямаше как тези подробности да видят бял свят, ако преди това някой не бе бръкнал в папките с гриф „строго секретно”. Та тогава потърсих моя някогашен автор Пламен Анакиев. Не беше особено разговорлив. Но все пак нямаше как да отрече, че е автор на поредицата и разбира се, че е имал достъп до информация от кухнята. Не успях да науча кой знае какво. Освен една подробност, спестена от него в материалите - името на Жоро Макето и една знаменателна среща, състояла се във фоайето на някогашните външни линии на летище София.
Било е 9-ти септември 1978 година. Докато чака полета си, високопоставен чиновник от Министерския съвет вижда сред сред пристигащите пътници от Лондон свой градски. Жоро Макето от Велинград, по онова време автомобилен инструктор в школата в Симеоново. Разменят няколко думи. „Ликвидирахме един мръсник!” - снишава глас Жоро Макето в отговор на въпроса какво е правил по широкия свят. Вече в чужбина високопоставеният чиновник научава от тамошните вестници, че в болницата „Свети Джеймс” при странни обстоятелства е издъхнал българският писател и дисидент Георги Марков.
И това е всичко. По онова време високопоставеният чиновник си бе жив и здрав, но отказа разговор. Няма защо да ви казвам, че и Пламен съответно спести неговото име.
Скоро след като чух тази история, я разказах в студиото на радио „Свободна Европа”. Без да споменавам имена. Още не бе свършило предаването, позвъни Богдан Карайотов ? и се включи на живо в студиото. Срещнахме се същата вечер. Повървяхме из софийските улици, казах му името. Не беше в списъка на заподозрените. Повече никой не ме потърси.
Ами, това е. Не твърдя нищо повече от това, което съм чул. Едно обаче знам или по- скоро твърдя със сигурност - че там, близо край моста „Ватерлоо” ? е имало паркиран автомобил. И че това е желязно правило в работата на ДС, когато става дума за подобен тип операции. Знам също, че в автомобила е имало водач, също по правило с много добра квалификация. И че независимо от сравнително безопасния /и подъл, разбира се/ начин на убиване, агент „Пикадили” едва ли се е прибрал с такси или с градския транспорт.
Което, впрочем, потвърди и разследването на Скотланд ярд от онова време.
----------------------------------------------
? По онова време шеф на Оперативно-техническото управление на ДС, където се усвоява предоставената от лаборатория № 12 на КГБ технология за убиване
? Следователят, който след Кацамунски пое разследването за убийството на писателя
? Може би точно от южната му страна, където и Марков е паркирал колата си преди да тръгне през моста към автобусната спирка на път към редакцията