Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

А гражданите под прикритие ?

Знам, че в тези празнични дни не ви е до темата, но какво да се прави. Едва днес ми остана време да прегледам Закона за достъп до досиетата на бившата ДС. Естествено, че в закона липсва морално осъждане на комунистически тайни служби /то и в предишния нямаше/. Липсва също, каквото и да е целеполагане. Имам предвид това, че в него не е развита по-широка трактовка, а именно, че разкриването на тези архиви има редица цели, свързани с политически, правни и исторически изследвания на миналото. Да не говорим за това формулировката в член 32, т.е. когато „разкриване или публично оповестяване би увредило интересите на Република България в международните отношения”. Както се казва най-сетне поле за изява на Киро Манекена, дългогодишен служител на ПГУ, сега известен като Кирчо Киров, шеф на Националната разузнавателна служба.

В случая, обаче, искам да заостря вниманието ви върху един, според мене съществен, детайл – законът предвижда обявяване на принадлежност само за български граждани. Последиците не е трудно да се предвидят. Аз ще подскажа само някои от тях. Във всеки случай граждани на страна от ЕС, които се кандидатират на местни избори няма да могат да се проверяват по този закон. Но, ако това ви струва твърде далечно във времето, какво да кажем за собственици на медии ? Включително и настоящи. Като например собствениците на ВАЦ-изданията в България. Не можем ли да допуснем дори и това, че бивше ченге, вече гражданин на САЩ или пък на страна от ЕС ще може без излишен шум да придобие или основе социологическа агенция, да си купи футболен клуб или пък да води предаване в електронна медия ? Какво ще стане, ако примерно Атанас Тилев /доколкото знам е чужд гражданин/ утре да реши да си вземе лиценз за организация на хазартни игри ? Ще обявява ли в тези случаи Комисията принадлежност ? Съмнявам се. Ще кажете, нашето законодателство не може да се разпростира върху чужди граждани. Не знам, не съм юрист, но все пак си мисля, че така или иначе чуждите граждани, когато решат да правят бизнес у нас или пък се кандидатират в местните избори го правят по българските закони.

От друга страна, човек като си помисли колко служители на Първо главно, включително дипломати и директори на външнотърговски дружества вече са чужди граждани !

Просто да подлудееш, както казват рускините.