Как премиерът разбира децентрализацията

January 8, 2010 by Пламен Даракчиев

По стар български обичай, кабинетът започна годината с имотни сделки. 6 от 15 точки на първото заседания бяха свързани с прехвърлянето на имоти и одобряване на концесии в Покрован и Кобилино, Ивайловградско. Така ще е и на следващото заседание. Чак до края на мандата. Казва го самия Борисов в стенограмата:
„Това трябва да бъде практика на всички министерства. Ние като правителство, като партия, сме за децентрализация на държавната власт. Всичко, което на държавата не й е нужно за преките й функции – НАП, МВР, митници, болници, давайте и връщайте на кметовете. Те са по-добри стопани, защото са си там, на място.”
Ех, да можеше да стане от гроба Тодор Живков, щеше да го прегърне, да го разцелува и дори го поглади по главицата. Не заради това „ние като правителство, като партия”. А заради децентрализацията. По старото поколение сигурно си спомня решенията на Политбюро за връщане на резиденциите Партията /не всичките, разбира се/ и дори за превръщането им в болници за трудовия народ. Но това, както се казва бяха крехките кълнове на децентрализацията.
И нека да не плачат варненци за Морската градина. Доскорошния кмет на София, днес щедър премиер още не е върнал изцяло Борисовата градина на софиянци. Макар че като кмет преживя унижението да подписва договор с областния управител за управление на езерото „Ариана”.