Икономическите мерки на кабинета и ехото на българския преход

Наскоро кабинетът прие икономич­ески мерки за възстановяването на икономиката за периода юли 2009 – април 2010 година. Оставям на икономистите да преценят доколкото мерките са обосновани, съразмерни и защитими в указания период. И разбира се, доколко подхождат на управление, което се самоопределя като дясно. За мене по-важен е фактът, че едно българско правителство за пореден път ме кара да се червя и да чувствам неудобно от публичните му изявления.

Още в самото начало на програмата, определяйки своя политически подход, кабинетът се ангажира за „Активен диалог с ЕС за синронизиране на усилията и предовратяване на грешки и забавяне на изпълнението на програмата от 57 мерки за получаване на средствата от ЕС и постигане на реални ползи за бизнеса и гражданите”

Както се вижда, в прав текст правителството на най-корумпираната и най-бедната държава в Европа, заявява, че ще реформира съдебната система и правоохранителните органи не поради вопиющата необходимост от правосъдие и справедливост за българските граждани, а заради свежите европейски пари.

Впрочем, такъв бе подходът и на кабинетът Станишев. Както е известно резултатът бе ни пари, ни правосъдие.

Няма начин да не изпаднето в дълбок размисъл и по отношение на стратегическите цели, които кабинетът си определя. Що се министри имаме, що за премиер и що за кабинет при положение, че в рамките на 9 месеца се декларират цели като например „развитие на всички райони на страната и преодоляване на разликите в условията на живот и бизнес в тях” ? Или пък „реформиране на публичния сектор – образование и здравеопазване....” Със сигурност деклариране на стратегически цели в рамките на краткосрочни антизикризисни мерки биха поставили в конфузна ситуация или направо биха провалили в парламента всяко правителство в която и да е европейска страна..

При такъв подход как да не бъде обърната с краката нагоре и самата конкретика, т.е. икономическиje мерки. И то от самото начало, от мярка № 1, която гласи: „Запазване на валутния борд и фиксирания курс на лева към еврото до влизането в еврозоната”. Не вярвам да приемете като конкретно действие на кабинета, нещо, по което има консенсус и е следвано от всички български правителство от 1997 година насам. И нещо, което е предусловие за реформи, независимо от това дали българската икономика е в криза, или пък отчита растеж.

Аз спирам до тук, но вие можете да продължите. Особено, ако сте колекционери на мъдрости от типа на мярка № 4 от раздел І „Ежедневна и упорита борба с фискалните кражби и данъчните измами”.

На мене ми стига онзи нейчонеев вопъл от дълбините на прехода „Ега ти държавата щом аз съм и....

И ехото, което днес отвръща: ....премиер.

-----------------------

Снимка: e-vestnik.bg­