Какво се случи на 14 декември 1989-та

Малко хора знаят каква битка се разрази между лидерите на СДС дали изобщо да има жива верига на 14 декември 89-та. Някои от участниците в сбирката в дома на Абрашеви /Люлина и покойният и съпруг/ не са живи, други по обясними причини мълчат. Някой ден ще разкажа за повече за тази история, чийто финал бе призивът за митинг, изпратен в БТА. Засега, като очевидец на събитията и като участник в подготовката ми се ще да внеса малко яснота. Първото, е, че сблъсъкът, започнал в дома на Абрашеви дали да има изобщо жива верига и съответно митинг продължи и на балкона на Студентския дом на културата. Истината е, че по-радикалната част от Координационния съвет настояваше да се остане на площада, докато Народното събрание не отмени член 1 от Конституцията. Независимо от юридическите аргументи, а именно, че са необходими съответен брой четения в пленарна зала и технологично време между тях. В крайна сметка се стигна до компромис. И този компромис беше, че присъствието /митингът/ става всекидневно. До падането на въпросния член от Живковата конституция. Именно този компромис и предложението, което направи от името на всички ни д-р Желю Желев в беше причината демонстрантите да се оттеглят от площада. Твърдя, че без призивът за всекидневно присъствие пред парламента, нея вечер никой нямаше да се прибере у дома. А сега – в прав текст и от първо лице ви казвам какво се случи по-нататък. На другият ден, 15 декември, рано сутринта ми позвъниха от името на Желев – извънреден координационен съвет. Нямам спомен къде се проведе съвета /СДС още нямаше сграда/, но пък предложението на новоизбрания председател на синята коалиция за отмяна на митинга пред Народното събрание и прехвърлянето му на пл. „Св. Александър Невски”. Поводът: кончината на академик Андрей Сахаров, формата – панахида в негова памет. След кратка престрелка, част от членовете на Координационния съвет /Независимото дружество, „Подкрепа”, може и хората на Христофор Събев/ останахме малцинство. Както обикновено Желев, Берон, Петко Симеонов, Клубовете за подкрепа на гласността и преустройството и Екогласност наложиха мнението си. Координационният съвет прие решение за провеждането на митинга-панахида. Панахидата на българската нежна революция. Но унижението за част от нас не свърши до тук. Раздадоха ни сини ленти, които сложихме на ръкавите и се разпределихме по подходите към пл. „Народно събрание”, за да пренасочвахме потоците от хора към катедралния храм. Аз бях на на ъгъла на „Раковска” до Военния клуб. Омерзен от чувството си за партийна дисциплина.

Имам една снимка от този ден: клекнал до стълбите на храма си дращя в джобно тефтерче. После, някой прочете текста на телеграмата до близките да академик Сахаров. После ходих до пощата да пращам телеграмата. Докато се върна, площадът беше опустял. Настъпи затишие чак до Коледа, когато историята се повтори.