„ФОРБС“ персонализира онова, което наричаме фасада

Може да се каже, че от списание „Форбс“ дадоха категоричен отговор на най-често задавания на напоследък въпрос от услужливите журналисти – посочете ми олигарсите. Челната десетка на най-влиятелните българи е свообразно потвърждение, което у нас най-често наричаме „фасадна демокрация“, а в Европа все отърсят му търсят коректен аналог от гледна точка на политическите науки.. В класацията, обявена от списанието си струва да се отбележат няколко неща. Първото е, че сред десетте най-влиятелни българи има само два политици – председателят на ПЕС и лидер на основната партия в управляващата коалиция и одиозната фигура на депутатът Делян Пеевски. Второто е масираното присъствие на крупния бизнес -- общо 7 представители. На банковите среди, на групировката ТИМ и на „Лукойл България“. Третото е името на бившият лидер на БСП Ахмед Доган, тотално потопен под бързеите на българския политически и сякаш дишаш през тръстика като същински древен славянин. Ако отчетем несъмнената свързаност между част от номинираните, можем да откроим една „колективна“ номинация, в която влизат водачът в листата – Цветан Василев (Корпоративна банка), Делян Пеевски и Ахмед Доган и Сергей Станишев. Също така едва ли има съмнение, че трябва да определим като малък спретнат колектив и тримата собственици на ТИМ, намерили място в списъка – Тихомир Митев, Иво Каменов и Марин Митев. Към тях трябва да добавим един по-малка, но влиятелна двойка – Цеков Минев и Ивайло Мутафчиев и Цеко Минев (Първа инвестиционна банка). Най-накрая можем да отделим като що-годе самостоятелен видния представител на руските имперски интереси в България и Валентин Златев („Лукойл България“). С други думи като отчетем публично известната свързаност вътре между но минираните, накрая излиза, че спокойно можем да редуцираме десетката цитирания вече голям олигарчен кръг, плюс тримата братя и техните гнили ябълки, плюс периферисята Първа инвестционна и, разбира се --руската връзка. Ако продължим с анализа, не можем да не отчетем и два многозначителни факта. За разлика от класациите на Форбс в други страни, у нас съставът на десетката е стеснен до бизнеса и донякъде до политиката. Не са представени други други области в обществото, като например Църквата, медиите, шоубизнеса, спорта, държавниците (т.. хората заемащи държавни постове – президента, премиера и.т.н.) и пр. Поглеждайки пък бизнес извадката в десетката, виждаме, че в нея доминират преди всичко две български банки, опериращи основно на територията на страна. Вън от класацията са личностите от клоневете на крупни чуждестрани банки, като например ДСК, Уникредит Булбанк и др. Не би могло да се каже, че имат някакво значение вън от страната формирование като ТИМ или пък „Лукойл България“, ориентиран към изцяло към българския пазар. В този смисъл номираният бизнес е представителна извадка, сочеща една явна изолация (или пък самоизолация) на основните играчи българския пазар. И съответно доминиращите в него местни и периферни на европейския бизнес образувания. При това бизнес, подложен на силен обществен натиск с оглед на съмненията, които тегнат върху тяхната търговски практики –толерираната от държавата Корпоративна банка и откровено мутринския профил на ТИМ. Най-накрая можем да кажем, че тази година списание „Форбс“ като частно и независимо предприятие, свърши онова, което по една или друга причина не могат да направят официални държавни институции и в Европа и Северна Америка. Класацията ясно показа кой командва парада в България. Тя е директно потвърждение, че неособено добре означени в международен план корпорации у нас диктуват политиката и налагат дневния ред на обществото. Казано простичко списанието разкри ясно кой у нас наднича зад онова, което наричаме фасадна демокрация.