Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Комунизмът си отиде за трети пореден път *

Не споделям едно широко разпространено убеждение, че комунизмът си отива след като бившите комунисти биват изритани /1997/ или пък отстранени от властта. Комунистите у нас си оплетоха кошницата още в началото на 90-та и днес българските политически партии трябва да спазват правилата, определени от тях. С други думи освен тежкото наследство на кабинетът Станишев, новата коалиция ще трябва да се съобразява /или пък не/ и с политическото завещание на башмайсторите на политическата система от началото на 90-те. Например в областта на правосъдието и вътрешния ред. А как става това ?

Ами ето така. Да кажем, че бъдещия премиер вика главния прокурор на разговор за това как трябва да се действа безкомпромисно срещу организираната престъпност и крадците на европейски пари. Главният прокурор, разбира се се съгласява и след това отива да докладва на президента. Президентът потвърждава, че трябва да се повдигат обвинения срещу разбойниците, но заедно с това напомня на главния прокурор, че премиерът не му е началник, тъкмо обратното – съдебната власт е независима. Главният прокурор се връща при премиера, за да му съобщи, че е независим. По някое време премиерът вдига ръце и казва, че съдебната власт не си върши работата – МВР лови престъпниците, но прокуратурата не повдига обвинения или пък ги точи нескончаемо. Президентът на свой ред смъмря премиера и припомня, че войната на институциите е лошо нещо и съответно подкопава стабилността на държавата. Намесват се и следователите, които излизат с декларация срещу намесата на на изпълнителната власт в работите на съдебната. Съдиите мълчат, както в подобава в случая – те не са страна. Всичко завършва със среща на високо равнище в Бояна, в която вземат участие президентът, главния прокурор, председателите на върховните съдилища, главния прокурор и премиера. Приема се стратегия за борба с корупцията и организираната престъпност. Стратегията се огласява широко и получава широка подкрепа, както в парламента – Ахмед Доган, например, така и сред обществеността – братя Галеви, Марио Николов, Георги Гергов. Дори Маджо няма нищо против.

Разбира се, този сценарий може да бъде и по-различен в случай, че главния прокурор обяви независимостта си не от премиера, а от президента. Тук нещата ще станат малко по-сложни. Най-вероятно премиерът ще издава строги, но справедливи инструкции, полицията и съответно следователите ще разследват бързо, прокурорите ще ги заболят показалците, съдиите трескаво ще издават присъди, затворите ще се пълнят. И накрая като Индже премиерът ще пусне в два след полунощ Йорданка Фъндъкова да извърви пешком пътя от Люлин до Младост. Не си го представяте така, нали. И аз също.

Но да се върнем на въпроса за комунизма и комунистическото наследство. Аз твърдя, че в една страна, чиито граждани все още употребяват понятието власт в единствено число и в която магистратите­ действат по инструкции на управляващите, комунизмът не си е отишъл. Там, където законът е на на страната на силния в най-добрия случай печелят крадливи бивши комунисти, в най-лошият идват хората с черни ризи.

------

* Заглавието всъщност е краткият коментар на Ив. Иванов към „Комунизмът си отиде”, публикация на Едвин Сугарев в Svobodata.com