Skip to main content

Да спасим културното си наследство!

Инициатива на Лъчезар Томов за спасяването на българското културно наследство. Включете се в групата във Facebook "Да спасим културното си наследство" или научете ­повече от блога на Лъчезар Томов.


­


­

blogregator.jpg­­

Ковачницата на чуковете

hammer160.jpgКакво не знаем за ДС и как ще го научим І

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІ

или за партизанското движение след 9 септември

Какво не знаем за ДС и как ще го научим ІІІ

-- официалната и неофициалната страна на службите

­

Who's online

There are currently 0 users and 3 guests online.

Проект за Закон за събранията, митингите и шествията

­проект на Гражданска инициатива ­Справедливостvasko4.gif­ ­

­Всеки има право да организира и да участва в мирни събрания без каквото и да е предварително разрешение. ­ ­

Виж пълния текст ­­­

Дати

Преди 65 г. Народният съд разстреля 100

Frognews.bg­

В нощта на 1 срещу 2 фев­руари 1945 година в Софийските централни гробища бяха разстреляни точно 100 души: 3-ма регенти, 22-ма министри, 67 народни представители и 8 царски съветници.

Пълният текст ­

­ ­

Отец Иван пое към един по-добър свят

January 19, 2010 by Пламен Даракчиев

Мир на праха му на отец Иван Бонев! Отиде си на испанска земя, в Сан Фелиу, недалеч от Барселона. Беше снажен, с прошарена брада и добрината надничаше от очите му.. Докато още брадата му беше черна, скитахме с неговата лада из Родината. И все по-тъмно. Една нощ, докато пътувахме през Смолян за София, за да избегнем милиционерските постове, ми каза нещо такова. „Дребен*, най-големият грях на комунистите е разпокръстването на българите!”. Някъде в архива ми още стои подписката за нов закон за църквата, който по онова време винаги носеше в себе си.
Може би, защото бе християнин и вярваше в Църквата той си избра друга съдба и не вдигна очи към голямата политика. Не дойде на Кръглата маса и не се видя с патриарха. Остана при миряните си в Кърджали. Но не за дълго. Онези, които разпокръстиха България се върнаха. И той, и Надя с двете им деца поеха на дълъг път.
Било е писано на Иван пътят му да свърши в Сан Фелиу, а не в Кърджали..
Днес си мисля, че тъкмо неговия дух, тъкмо християнското, тъкмо любовта към хората, недостигаше на онези, които в далечната 90-та изкачиха стълбите на „Св. Александър Невски”.
А коя голяма човешка мечта се е сбъднала без любов?
---------------
* Така си ми казваше

darakchiev.jpg

Блогът на Пламен Даракчиев


Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Premium Drupal Themes by Adaptivethemes