Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Изповедта на едно старомодно копеле

Баси, компотника спече!

BG жаргон, автор копеуето Valkov P.

------------

Спокойно мога да кажа за себе си, че съм старомодно копеле. С последното съчетание грубо казано имам предвид човек, който постоянно се препъва в миналото , но пък смело гази в бъдещето. Все едно му е до колене.

Ето, например един следобед подремвам у дома и по някое време чувам от съседната стая едно до болка познато – тап, тап-тап-тап, тапа-тапа-тапа-так – кърррр.... Надничам през вратата и гледам Марги седнала пред пищешата машина. „Марицата“ –та, която събира прах от години в шкафа под библиотеката. Виждам я пак издърпва ръчката отстрани, чувам отново онова забравено „кърррр“ . Време-пространството в мене, свръхплътно и свито до разберите на X-бузон избухва. Двавйсет минути не мога да дойда да на себе си. Казвам 20 минути, защото при големия взрив преди 5 или 10 млд години, (Господ знае най-добре точното число) всичко най-важно във вселената – галактики, планета, слънца и луни се е оформило тъкмо в това кратко време. Понякога, в такива хубави мигове, толкова време му трябва на човек, за да сътвори отново миналото. Като на филм и в детайли.

Тичам обратно в другата стая, сядам пред лаптопа и след малко чувам същото – тап-тап-тапа-тап. Само че съвсем приглушено. Улавям се, че блъскам със все сила по клавиатурата. Но какво да се прави – навик от журналистическите ми години и от онзи Т-34 маскиран като древната пишеща машина „Москва“, която през 70-те купих от моя приятел Иван Есенски.

Но не за това ми е думата, а за старомодното копеле.

То, например сяда в метрото, туря раницата на коленете и отваря киндли-то. Вътре -- 32-гигабайтова sd памет, наблъскана с цели електронни библиотеки (включително читанка инфо). Там е и „Игра на тронове“, четиво, с което старомодното копеле се кани отдавна да се заеме. Наместо това, то отваря няколко статии, беседи и интервюта на проф. Албърт Айнщайн (забележе – само професор, а не академик) от 30-те години на миналия век. В разговора му с Рабиндранат Тагор се стига до един момент, в която Айнщайн пита: „Ако хората на Земята изведнъж изчезнат дали Аполон Белведерски ще продължи да бъде прекрасен ?“ „Не, разбира се.“ – категоричен е Тагор. Точно тук старомодното копеле се вторачва в една точка пред себе си. И се опитва да си представи опустошената през 3000-та година планета, дворецът Белведере, покрит с пясък и стърчащата под него статуя на Аполон. Без лък, но с ръце, които все още опъват тетивата. Да бе, дали наистина прекрансното би било такова, ако го няма човешкото око и нагледът вътре в нас ? И въобще има ли го светът или пък е една голяма и прекрасна илююзия. И така до метростанцията, на която то успява да слезе в последния момент с едно: Fuck You !

Най-вече по адрес на всички онези, които се вайкат, че младите не четат книги и не ходят в библиотеките.

Вечерта старомодното копеле се прибира, пуска screen mirroring на смартофона, туря 3D очилата и сяда пред огромния „Самсунг“, за да изгледа най-сетне „Аватар“. „Кеф, майка му стара!“ – казва си то, докато излегнато на дивана яде круша, а навита-та (Сам Уортингтън и Зоуи Салдана), яхнали птициконете летят около него и за малко да съборят 3D очилата от носа му. ....Късно вечерта, обаче старомодното копеле все още е облещен пред „Самсунг“-а“. Гледа Питър и О’Тул и Катрин Хепбърн в „Лъвът през зимата“ или пък „Джинджър и Фред“ на Фелини и вече не яде круша, а пуши като разпрано.

А на сутринта --  ето ви проблем. Звъни приятел, който има проблем на сайта си, а копелето по стар (старомоден) навик не може да отказва на приятели. Така и така, казват оттатък слушалката, трябва ми един бутон, дето да връща еди-каква си информация. Функционалността липсва в CMS системата и по тази причина ще трябва PHP команда.

Старотомодното копелеь обаче от малък мрази математиката и всичко що се зове функция, променлива, константа и всякакви такива ужасии. Заради тази своя искрена омраза то винаги е било на на поправителен и по чудо, с едно биквадратно уравнение е успяло да си вземе държавния изпит в техникума. Разбира се, пак на есен.

В случая, обаче, няма начин. То трябва да се справи. Копелето си го бива в някои по-простички неща. Като например HTML и MSQL. Що се отнася до PHP, обаче то не е толкова печено. Но, слава богу, човек винаги може да намери готов код. В най-лошият случай може да се наложи да пипне малко тук-таме. После, докато си отдъхва колепето се замисля колко много са ощетени копелетата, които са били ученици през 60-те и 70-те години. По причина, че по онова време, доколкото е имало програмни езики те са били само за посветени. За уебтехнологии – да не говорим. Това бе и причината много от копелатата от моето поколение да си останат диваци в областта на математиката. Ако някой пише изследване по въпроса, нека се обади на старото. Ще получи доста материал по въпроса.

Но всяко зло за добро. Ето например, днес копелето ще си качи windows „десетка“. Евалла на хората на Бил Гейтс ! Сетили са се, че на света има и старомодни колепета и по тази причина са върнали старт-бутона, който по някаква причина липсваше в „осмицата“. Сега му остава само да си хакне смартфона, което си е детска игра. После ще дойде реда и на айпада. Няма да чака дълго и смарт телевизора. Това последното ще му е за първи път.

По всички тези причина копелето смята, че Пол Верлен не е бил изчерпатателен в известното си стихотворение, казвайки „Не мога да търпя красива дама, неточни рими, пресметлив другар.(„Примирение“, в превод на К. Кадийски). Съгласявайки се с поета, то непременно и това, че не може да търпи също така и нехакната джаджа у дома.

Най-накрая, ама съвсем най-накрая, след днешното старомодно копеле ще остане една дълга електронна диря. Като опашката на комета. Години след това изследователите ще се ровят и ще вземат проби от безбройните адреси – мейли, коментари под публикации, icq-та (какво пък беше това), постове във фейсбук и туитър, скайп и вайбър адреси и пр. и пр. Да не говорим за флашките, преносимите дискове, cd-та, dvd-та, прашясващите плейъри и пр. С една дума, когато му дойде времето, стромодното копеле, каквото и да правило през живота си, с каквото и да се е занимавало, даже и нищо да не е правило, ще остави след себе си всичко в насипно състояние и разпиляно в електронния космос. Отделно ще има купчини вентидж – аудиокасети, бележници, тук-таме и някоя ролка от магнетофон.
Ето защо копелето завижда на своя стар приятел -- преводачът бай Стоян Бакърджиев. Светла му памет ! Отиде си в края на миналото хилядолетие в родния Пазарджик, но остави след себе всичко в компактен вид – една стая пълна книги и грижливо подредени в папки недовършени преводи.

Ай сиктир бе, казва си то най-накрая то ! Сетне зарязва лаптопа, посяга към рафта с книги, сваля една на която пише „Библиотека на преводача – Стоян Бакърджоиев“, отваря прекрасния превод от руски на „Сакия Муни“ (Дмитрий Мережковски) и...
Оппаа! – смартфонът оттатък се обажда. Рингтонът е тап-тапа- тапатап-тап-тап.... Значи това е скайпа. Най-вероятно е дъщеря ми от Франция.

Категории: 
image_attache: