Защо имаме нужда от нов Закон за събранията

February 4, 2010 by Пламен Даракчиев

или какво казват руснаците, в случай, че ги ощастливят с неорязано право­

Тази вечер в офиса на Гражданска инициатива „Справедливост” ще обсъждаме проекта за нов закон за събранията, митингите и шествията. Работата беше и лесна, и трудна. Лесна, защото има редица празноти в закона, чието запълване не е проблем. Трудна, защото през изминалите двайсет години има натрупана практика в прилагането на сегашния закон и съответно конфликтни точки, които трябваше да бъдат решени. Една от тях, както се сещате е свързана с действията на органите на реда в спорни ситуации и понякога прилагане на сила, несъразмерна на заплахата за обществения ред. Пресен пример – 14 януари 2009 година.

За съжаление днес законът е на дневен ред, единствено във връзка с така наречените обозначени зони и сроковете за уведомление. Тъкмо това бе и темата на Кръглата на маса, организирана от Синята коалиция миналата седмица. Там обаче бяха поставени и други въпроси /Красимир Кънев, Цветозари Томов и др./, които така и не видяха бял свят в медиите.

Много от тях са свързани с международни правни актове, по които България е страна или с вече отправени препоръки към страната ни, примерно от така наречената Венецианска комисия. Ето защо, дори парламентът да се съобрази с ветото на президента, не бива да ни тресе така наречената остатъчна благодарност*. За разлика от много европейски страни, уредбата в България не предвижда:

-- ясно определение на видовете публични прояви на гражданите

-- провеждане без уведомителен режим на прояви под определен брой участници

-- право на местната власт да определя публични места, за които не се изисква уведомление за провеждане на проява

-- защита на неорганизирани, спонтанни митинги в случай, че участниците в тях не нарушават обществения ред

-- изрично право на чуждестранни граждани, бежанци и при определени условия непълнолетни да организират и провеждат мирни събрания

-- ефективен режим на обжалване на забрана за провеждане на публична забрана

-- ред, условия и ограничения в случай на намеса на органите на ред за прекратяване на събрание, митинг или шествие.

Списъка с празнотите в българският закон може да продължен, но по-важното е да се каже, че това закон, в който са предпоставени по скоро ограниченията, свързани със защита на обществения ред, отколкото условията, при които гражданите могат да упражняват правото си на мирни събрания.,

Мисля, че тъкмо сега е моментът за нов закон, който да замени сегашният, приет с привичното единодушие на последното назначено народно събрание през януари 1990 година.

Утре, когато пак започнат да бият ще бъде късно.

-------------------------

* Не ни бият – мерси! – казват понякога руснаците в пристъп остатъчна благодарност.