Кръстният знак и една българска книга

Преди 10 години на този ден се спомина Тончо Жечев

По времето на социализма освен на хубави жени, както твърди Джеки Стоев, можехме да се радваме и на хубави книги. Впрочем ще бъде кощунство да наречем „Българският Великден или страстите български” просто хубава книга. Тя беше прекрасна книга. И, когато залегнах над нея някъде в средата на 70-те, нямаше много време да се питам кой са тези братя Тъпчилещови, кой е Тодор Икономов или пък кои са баща и син Богориди. Защото в изтерзаната ми тогавашното школо глава вече се мъдреше дилемата – Букурещ или Цариград, революция или еволюция, въстание или просвещение, поробителят везир или пък модерността, която всява смут в патриархално Бисерча. Щеше ми се тази книга да има силата на кръстния знак. И вдигната пред лицето на вампирясал историк-комуноид* /както би казал Иван Младенов** / да го превръща в никого непотребен камък. Уви, друга е силата на хубавата книга. Но кой знае.
Аз бих опитал..
-------------------
* Например Гоце
** Авторът на "Стрешеният код" и  на "Трошенето на матрицата"