За кого вие сирената по Черешова задушница

Днес тачим героите, паднали за свободата на България. Точно в 12 по обяд сирената ще ни закове на някой ъгъл. Нейният вой е смразяващ. И няма нищо общо с патоса на вечерната заря. Тя сякаш ни предупреждава. Един вид -- внимавайте вие, забързани във времето ! Внимавайте, защото никое време не остава без своите герои ! Ако сами не ги обречете на забрава.
Тревожният вой на сирената има своя дълбок исторически смисъл. Ако се обърнем назад ще видим, че героите ни обитават едно строго определено столетие – между средата на 19-век и края на Втората световна война. В този отрязък от време е национално-освободителната ни борба, обединението и петте войни след него – Сръбско-българската, двете Балкански, Първата и Втората световна. По нататък редицата прекъсва. И с годините разломът межу далечно и близко миналото става все по-дълбока. Защо ?
Би било наивно да мислим, че има времена за герои и времена за безличие. И да обречем на забрава цели поколения. Но уви, вече сме го направили. И за това довечера по митингите няма да чуете имена на горяните. Например тези на Георги Стоянов – Търпана, на Герасим Тодоров или на Цена Попкоева . За какво става дума – най-вероятно ще попитат учениците от отряда, строен до почетните роти снощи на зарята във Враца ? И това е въпросът на, който все някой ден трябва да дадем отговор. Ако не искаме да прекъснем редицата на героите и нишката между поколенията.
Ето защо се питам, дали довечера в Сливен ще споменат битката на 106 горяни с 13 хилядна армия, ръководена лично от тогавашния комунистически вътрешен министър.
Четата се сражава героично и дори успява да пробие обръча в тази неравна битка. В Балкана остават телата на 40 горяни, паднали в нея .
Ще отбележат ли съпротивата срещу комунистическия режим в Пиринския край, където тя е била най-силна. Ще има ли някога паметник на 15-те парашусти-горяни, върнали се от емиграция, за да помогнат на Родината ? Нима не са толкова скъпи тези четници, изправили се срещу просъветския режим, колкото онези на Хаджи Димитър и на Филип Тотю. Нима не е безценна всяка капка българска кръв, проляна в битка срещу врага, наложил с кръв и насилие режим и продал ни за паница леща на чужда държава ?
И не е ли за гордост фактът, че между 1947 и 1955 година в сравнение с останалите източноевропейски страни българите първи започват въоръжена съпротива срещу просъветския комунистически режим ? В която съпротива по признания в документи на ДС са участвали между 4 и 6000 въоръжени българи, 52 чети от емигранти, 10 000 помагачи и 440 нелегални групи.
Разбира се, не става дума само за горяните. Но те са най-яркия пример за забравена епопея.
И слава богу, че днес е Черошова задушница. И все някой потомък ще нагледа гроба на героя. Ако е знаен.
За нас останалите, ако питате мен, сирената трябва да вие всеки ден.