„Опорните точки“ като ехо на едни “указания“ от недалечното минало

На снимката: образец от музея на соц-а. Всяка прилича с лица от съвремието, например Лютви Места, е случайна

Ако сте от тези, които се мръщят на това, че протестиращите скандират „Червени боклуци“. Ако се чудите защо отново е актуална песничката на Васко Кръпката „Когато падне БКП“. Ако в крайна сметка продължавате да мислите, че комунизмът е анахронизъм и надлежно опакован и етикетиран в история, в музеите и в архива на Комисията по досиетата, прегледайте внимателно „Опорните точки“, които вчера Министерството на любовта изпрати на една част от народните избраници – депутатите от БСП. Онова, което най-напред трябва да забележите е, че една власт (изпълнителната) указания на друга (законодателната). Дори още по-лошо – една българска институция, деполитизирана, както я наричат, съветва доста настоятелно депутатите от една политическа партия, която е преобладаващия цвят в червенокафявата разцветка. Впрочем, кой може да гарантира, че същият мейл не са получили и членовете на Конституционния съд и на ВСС от квотата на „Позитано“ 20.
Това, разбира се, няма да ви учуди. ( Хайде холан, кой у нас вече се учудва на рецидивите на комунизма ?) „Опорните точки“ са красноречива илюстрация на това как преди 23 години, Партията се отказа от и ръководната роля, инсталирайки не нейно място новият член 1: всяка партия, която се сдобие с мнозинство в парламента може да упражнява в нейната единна и неразделима цялост. В конкретния случай, пък всичко е ясно: старата любов ръжда не хваща. И днес комунистът се ползва в пълна степен от институционално привилегированото сеньорно право върху властта , суверенитета и съответно народната воля.
Другото, което непременно ще си отбележите се родее с онова, което преди много столетия е извикал на кладата Ян Хус: O sancta simplicitas! Защото днес простотията им наистина свещена. Само много тъпи хора могат да си разменят такива имейли. И при това да се правят, че не забелязват безумието като председателят на Народното събрание Михаил Миков, когото тази сутрин запитаха в прав текст каква е тази работа.
Третото е, че когато когато властта изначално не е разделена, но пък народната любов е всеобща, комунистът винаги хваща тоягата -- и в прекия смисъл на думата и оназите другата, неокастрената, идеологичическата. И съответно се заема с животоспасяващата задача да раздели своевременно обществото. С наглата гьобелсована проганда -- за „платените студенти“, за ултрасите и дори скинарите (както вчера рече Станишев от парламентарната трубина) като ядрото на протеста.
И ето ви краткото обобщение на тези тези три пункта: идеологически обременени, тъпи и опасни хора. Съответно – погазващи основни демократични принципи, неспособни поне малко да го прикрият и готови да преминат всякакви граници. Дори онези, които могат да доведат до немислимито -- сблъсъци и конфликти, които могат да доведат до немислимото. До нещо, което не ми се иска дори да си помисля, камо ли пък да го назова.
И да знаете, „Опорни точки“ не е оригинално нито като заглавие, нито като н замисъл. Още в началото на 90-те години у нас и в чужбина бяха разпространени указанията на КГБ,адресирани към службите в бившите социалистически страни. Те бяха именувани Сохранить опорная точка“ (Да съхраним опорната точка). Номерът, обаче не мина. Освен в самата Русия. И в една страна, която нарекоха „троянския кон“.
Ето затова днес трябва да се рушат“ опорните точки“.
И да се реже от корен.