Храни своите, за да те пазят чуждите

Който не храни собствена армия, ще храни чужда – гласи една древна поговорка. Днес тя вече е анахронизъм и няма българин, който да не е чувал за чл. 5 от Североатлантическия пакт и ангажимента за колективна отбрана в рамките на съюза. В ерата на високотехнологичната война, вече никой не брои “щиковете“, а ефективността на армията се оценява по интегритета на отделните родове войски, мобилността, умното командване и техническата съоръженост.

Не дай Боже, обаче, да се наложи да изпълняваме нашите задължения към някой от съюзниците ни. Всичко, което може да отдели българската армия понастоящем са фрегатата „Дръзки“ за поддържащи операции и няколкостотин бойци, обучени в мироопазващи и мироналагащи мисии. Бойната ни авиация ще е напълно безпомощна в такъв конфликт, поради липсата на натовската опознавателна система „свой-чужд“. За сухопътни операции, извън границите на страна ни, изобщо не можем да говорим, заради морално остарялата съветска бронетехника – танкове Т72 и ракетни системи „Елбрус“ и „Луна“.

Разбира се, обучена или не, с модерно или пък с остаряло въоръжение, армията ни струва пари. Всяка година данъкоплатците у нас отделят над 1 млд за нея, като повече от половината от тази сума са за заплати и социални плащания към нейния личен състав и администрация.

За тази година, в рамките на актуализация на бюджета, военният министър Ангел Найденов настоява за 65 млн допълнително. Част от тях Военномедицинска академия, друга – за разплащане с доставчици, а останалото ще трябва да осигури пари трябва да отидат, за да бъдат покрити задълженията към бюджета на за поредната пенсионна реформа.

Със сигурност ще има увеличение на бюджета и за следващата година, като се има предвид възстановавянето на военното поделение във Враца и запазването на статута на бригада на специалните сили в Пловдив.

Зад тези разходи, разбира се, прозира отношението на правителството към армията като социален институт. Едва ли има друга армия в Европа, която да разполага с толкова обширна почивна база в планините и на морския бряг. По незнайни причини, имотите на Министерството на отбраната продължават да са воденичен камък и да гълтат народната пара, вместо да бъдат предоставени на общините, в чиято територия се намират или да бъдат приватизирани. Странно е, че Военномедицинска академия ще продължи да съществува, вместо да бъде трансформирана в цивилна болница. Макар че, по думите на самия министър, едва една пета от нейните пациенти са военнослужещи. Още повече, че в задълженията на болницата са отразени специалния режим, при който тя съществува, офицереските звания на лекарите, техните осигуровки и останалите полагащи им се от статута социални придобивки.

Не е трудно човек да забележи, че грижата за армията и за военнослужещите, издръжката на безброй социални дейности, трансферите за здравно и пенсионно осигуряване, ограничават възможностите за финансиране на далеч по-важните нужди на военнослужещите – техника, въоръжение, квалификация. Министерството винаги може да сключи договори с частни хотели и почивни станции за военнослужещите и администрацията. Но не може да направи същото, когато става дума за тяхното обучение и квалификация.

Актуализацията на бюджета, в частта му за отбрана, е ясен знак на какво залагат управляващите. Жалко, защото и в армията е като в икономиката. Има ли инвестиции в модерно въоръжение и оборудване, има и участие в международното коопериране и съответно признание за участието в сигурността на континента.

Ето защо, днес като че ли поговорката в нашенското ни измерение придобави съвсем друго звучение: храним собствената си армия, но разчитаме на съюзниците..

Така че, не се и надявайте догодина на Гергьовден да чуете над главите си „Фантом“-и. Виж, за древните МИГ-ове може и да се намери малко керосин в цистерните.