Системата и нейната властова сянка

 
Преди няколко дни Реформаторският блок, оповестиха своята инициатива за радикална реформа във фундамента на държавата. Тя е озаглавена „“Мерки в сектор Правосъдие и система за за сигурност.“.. По европейски е, дума да не става. И все пак, има нещо смущаващо. Както в понятието „сектор“, така и в подхода към безподобния нашенски институционален батак.
Може би ще кажете – какво толкова? Сега за понятието ли ще се хващаме?
Ако сте лекар-хирург, обаче няма да мислите така. На операционната маса, пред отворения гръден вие ще можете да се концентрирате върху сектор „сърце и дробове“, само ако преди това сте осигурили необходимата апаратура. И съответно да сте гарантирали оросяването на мозъка.
В случая, секторният подход на експертите в Гражданския съвет е едно предварително самоограничаване. .Такова, каквото си налага Брюксел, плетейки своята дантела в ежегодните мониторингови доклади на тема правосъдие и вътрешен ред у нас.
Но Европейската комисия може да бъде разбрана. Тя в в деликатната ситуация. Заради някогашния компромис в предприсъединителния процес и съответно стриктното прилагане в предприсъединителния процес на критериите от Копенхаген. Оскобено първият от тях, който гласи: стабилност на институциите, които да гарантират принципите на демократичност, върховенство на закона и защита правата на човека и малцинствата.
Все пак, това, че Брюксел смята, че българските институции и съответно демокрация са у нас са в процес консолидация не ознавача, че и ние трябва да мислим същото. Защото освен, че това не не е така, проблемът е върху нашите, а не върху техните глави. Ето защо, секторния подход ни подлъгва да търсъм първичния проблем вътре в системата. А в цялостния контекст, ,не в онзи набор от правила, който очертава компетенции на институциите и тяхното взаимодействие на макроравнище. Грешката е много груба, но често срещана. Видяхме я дори на неотдавнашия диалог на президентът Плевнелиев с гражданите, преминал под неособено сполучливия надслов „Справедлива и ефективна съдебна система"..

Мерките пораждат много въпроси без отговор

Освен, че не държат сметка за по-широкия властови контекст, мерките са ориентирани преди всичко към горните нива на системата – ВСС, главен прокурор. И по-малко към нейната основа. Т.е., към гаранциите за независимостта на самия магистрат..
Ако трябва да припомня, по-важното, което предлага Реформаторския блокто, то е три главни посоки:
= Обособяване на магистратите в две отделни висши колегии, съответно на съдиите и магистратите, участници в досъдебното производство;; --ограничаване на квотата на Народното събрание до 1/3 от членовете на двете колегии;
--допълнителното замесване на на законодателната власт чрез избора на Главен прокурор, с възможност за трудно предолимо вето от страна на президента.
Ще пропусна умишлено някои други, според мен разумни предложения – съкращаването на мандата на главния прокурор, усъвършенстването на процедурите за номиниране при избора на членове на висшите съвети и пр.. Не за друго, а за да мога да се спра на главното.. За съжаление, трите цитирани предложения съвсем не са достатъчни. При това, поне две от тях са далеч от оптималното и предполагат повече усложнения вътре в системата, отколкото стабилизация.
Вярно, че разделянето на съсловията вътре в системата, което е стара идея, ще окаже благотворно влияние (.Макар че подобна практика, например съществува в съседна Румъния, но без кой знае какъв положителен резултат.) Добра стъпка е допълнителнато намеса на законодателната власт с избирането на главния прокурор под строгия поглед на държавния глава.Но това също е недостатъчно.. Достатъчно да обърнем поглед към въпросите, които остават отворени след прилагането на тези предложения.
Първо. Главният прокурор, макар и с намален мандат остава пълновластен господар в подсистемата на държавното обвинение. Нещо повече, ако във ВСС, сега той е един от „тримата големи“, в новия Висш прокурорски съвет, главният обвинетел ще бъде още по- безспорен формален лидер. Логично е да предположим, че тъкмо той ще е председател на Висшия прокурорски съвет.
Второ. Дотолкова, доколкото в мерките не е предвидено безусловно отнасяне на прокурорите към прилежащите съдилища, остават съмненията, че въпреки подобрението в прокуратурата ще бъде запазена досегашната централизация и единоначалие.
Трето..С изчезването на досегашния ВСС се пита в задачката какво се случва с неговите извън кадрови задължения – администрирането на системата. ?. И съответно не следват ли редица затруднения от преразпределянето на тези задължения поотделно върху двете колегии ? Четвърто. В чисто технологичен план, . създаването на два самостоятелни съвета, вместо разделянето на досегашния ВСС на две отделения и пленарен състав, прави промените в Конституцията по-сложни и по-радикални от необходимото..При това, без да е ясно как тези два органи ще взаимодействат.
Пето. При сегашната система на „самовъзпроизводство“ на магистратите вътре в системата и вече оформените лобита в нея, съмнително е дали намаляването на квота на Народното събрание ще има благотворен ефект ? Не за друго, а същото тъкмо тя е възможността която да бъде осигурен свеж приток от вън, от представители на гражданското общество
Шесто. В тази нова ситуация съвсем избледнява и без това крехката стъпка на изпълнителната власт във съдебната. По-точно в лицето на правосъдния министър, който понастоящем е председател на ВСС без право на глас.
Седмо. „Тримата големи“ – председателите на върховните съдилища и главния прокурор изглеждат по един начин в контекста на сегашния 25-членен ВСС, По съвсем друг начин ще стоят нещата, когато те бъдат разпределени в двата съвета. Вече споменах за проблема с главния прокурор, чиято относителна тежест ще нарастне още повече, когато оглави прокурорската колегия. В крайна сметка, не е необходимо човек да е специалист, за да забележи, че „уплътняването“ на системата и опита тя да бъде допълнително изолирана от политическо влияние , може да доведе до „парников ефект“. Без при това да бъде ограничена нейната "пропускливост". Особено през проблемната прокуратура.

Другата възможна гледна точка или разширяването на контекста

Ако трябва да игнорираме секторния подход и да потърсим изначалните баланси, то най-вероятно добрите мерки биха изглеждали приблизително по следния начин:
Първо. Точно по предложението на Съюза на съдиите – ВСС се разделя на две колегии, чиито приоритет са кадровите въпроси. В пленарния (пълния) състав, ВСС взема решения, свързани с бюджета, с определянето на седалищата на съдилищата, с обучението и пр. Както и досега пленарния състав се председателства от министъра на правосъдието. Главния прокурор и председателите на върховните съдилища остават в пленарния състав и не участват в двете колегии.
Важното в случая е, че се върви по линията на най-малкото съпротивление и се минимизират и без това сложните промени в Конституцията.
Второ.Назначаване и освобождаване на съдиите с указ на държавния глава по предложение на съответното отделение на ВСС. По процедура, аналогична на тази, по която понастоящем той назначава „тримата големи“.
По този начин веднъж се се засилват гаранциите за независимост на съдиите. Втори път – системата вече начин ще има „бушон“. Най-вече в лицето на държавният глава, който ще поеме своите отговорности. Защото след всичко случило се през годините, няма разумен човек, който да вярва, че такава отговорност може да бъде носена от колективните тела – ВСС като цяло, или пък отделните колегии.
За отбезване e , че такава практика съществува, както в страни, в които съдебната власт се представлява единствено от съдиите (Чехия, Унгария,Естония, Финландия и др.), така и в държави, където те съжителстват с държавното обвинение (Белгия,,Литва, Румъния)..
Тук съм длъжен да отбележа, че нашенският ВСС и кадровите решения, които той взема съществуват като практика в редица европейски страни. Аналогиите, обаче са от трудни по-трудни. Да, така е и в Италия. Но там председател на Висшия съвет на магистратурата се председателiтва от самия президент на Републиката. (Чл.104 от Конституцията на Република Италия). Така е в Хърватското държавно съдебно вече, но пък в тамошната Конституция (чл.120) има ясна постановка, че съдебната власт принадлежи единствено на съдилищата, която държи системата в равновесие.
Трето. Избор на главния прокурор от Народното събрание, точно по начина, предложен от Реформаторския блок.
За да бъде, обаче преодолян дългогодишния синдром с прекалено „независимия“ главен прокурор е необходима още една стъпка. И тя е: изпълнителната власт да получи още една възможност, примерно с правото да предложи на президента назначенията на заместниците на главния прокурор.
Нека в този случай защитниците на независимостта на съдебната власт да не затварят очи от ужас. Така, например в Чехия не друг, а изпълнителната власт в лицето на правосъдния министър прави предложенията пред държавния глава за назначенията на съдиите. Още по-драстичен е примерът Румъния, където независимо, че прокуратурата е в състава на съдебната власт, тя работи под непосредственото ръководство на министъра на правосъдието.(чл. 134 от Конституцията на Република Румъния).
Четвърто. Премахване на единочалието, децентрализация и отнасяне на прокурорите към съответните съдилища.Изясняване на функциите, свързани с методическото ръководство, което осъществяват главния прокурор и заместниците му.
Пето. Премахване на следователите-магистрати. По-точно свеждането им до трима с оглед на това да не се нарушава Конституцията. Най-вече заради Решение № 3 на КС от 2003 г.,
Шесто. Запазване на сегашната квота на парламента в конституирането на съставите на състава на ВСС и съответно на неговите колегии.. Парламентарната квота може да бъде шанс за свиж приток в системата, ако бъде въведено ограничение за номиниране на действащи магистрати. И също така, ако бъде бъде премахнато понятието „юридически стаж“ и квотата бъде отворена към юристи – хабилитирани учени, университетски преподаватели и представители на неправителствени организации.

Възможностите да бъде закърпим стария кожух винаги клонят към безкрайност

Разбира се, всичко казано по-горе може да бъде по-оспорено по много линии. От гледна точка на конюнктурата мнозина биха възразили по отношение на идеята държавния глава да назначава съдиите. Но пък е задължителното да ми отговорите на въпроса, а на кое предложения за ново правомощие на президента би могло да има възражения, които да не са свързани с конюнктурата?
Особено силни са тежненията при магистратите и неправителствените организации към ограничаване на квотата на парламента като фактор за пренесане на политическите противоборство. Но пък в този случаи винаги стои отворен въпроса: а от къде тогава да мине гражданското представителство ? При положение , че като разумни хора искаме да се придържаме към континенталните практики и съответно назначаеми, а не изборни съдии? При един такъв несекторен подход могат да възникнат въпроси и от друго естествено. А достатъчни ли са възможностите на съдебната власт, така че тя на свой ред да възпира другите две власти ? Най-вероятно не са. Бихме могли да помечтаем например по това съдилищата у нас да имат право да се обръщат към Конституционния съд, когато в своята практика установят противоречие на закона с Конституцията. Не би било зле, ако например българските държавни са подведомствени не само на Софийския градски съд, а също така и на всички останали съдилища в страната. Защото, както знаем най-често те правят бели на територията на цялата страна. И при една такава хипотеза, например Бойко Борисов да бъде разследван от прокуратурата във Враца и съответно призован от съда, в чийто район работи фабриката на покойния Мишо Бирата.
Сигурно има още много други такива възможности, но не това е нашата цел сега. Грубо казано, тя а да закърпим кожуха преди зимата. Да направим, каквото можем, за да минимираме щетите от едно безумие, замислено още в годините в социализма.*
Поне, докато дойде денят, когато едно ново поколение ще намери окончателното решение. Подкрепено от несъвсем обичайния, но справедлив от гледна точка на живота народите, постулат – морална революция.

---------------

* Така наречената "обединена съдебна система" е реформа, замислена още във времето за социализма. За което има достатъчно податки в протоколите от зеседанията на Конституционата комисия във ВНС.