Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Защо бе, Петре?

И преди и сега, винаги съм си мислел, че комунистите у нас могат само да мечтаят за опозиция, каквато беше и си остава СДС. Най-големият му грях през годините е непрекъснатата легитимация на налудничавото институционално устройство и държава, изобретени от тях през 1991 година.
Днес ми се ще да попитам синия президент: Защо бе, Петьо? Нима не бяхме заедно, когато казахме не на тази Конституция? Нима не ни подкрепяха толкова стотици хиляди в цялата страна. Нима не предприехме най-радикалната мярка и не напуснахме Великото народно събрание? Нима не беше съгласен с казаното тогава от Иван Костов, че Конституцията „гарантира безнаказаност за а извършените престъпления до 1990 г. и „даде такова направление на демократичния процес, което бе напълно изгодно за БСП” ? Нима, когато беше президент не видя от високата камбанария дереджето на държавата? Нима още тогава не съзря началото на погрома на съдебната власт, а значи и на държавата, в лицето на главния прокурор Никола Филчев? Нима ти, който стоя пет години начело на държавата не си наясно, че все някой трябва да остане прав сред дългата редица приведени или направо паднали през годините седесари?
И най-накрая, ако си забравил всичко през годините, какво толкова му харесваш на Конституционния съд? Да не би българските граждани също като полските да имат право да се обръщат към него, когато са им нарушени конституционните права? Или пък като в Словения 30 000 избиратели с подписите си да предизвикат негово заседание ? Или пък българските общини подобно на тези в Чехия да са в правото си да се жалват, ако изпълнителната власт се намесва в техните дела ?
Не, разбира се. Ти знаеш много добре, чии права охранява Конституционния съд. Преди всичко правото на онези, на които те са най-малко застрашени – твоя колега президентът Плевнелиев, министрите, на главния прокурор, на върховните съдии и на депутатите. Така че – отивай. Стани им пазвантин.
Само, че моля те, спри да повтаряш над път и под път, че си седесар.
Ти си последният. Така че завърти ключът след след себе си. Името ти е Петър, но за разлика от първоапостола нямаш право на три отричания. А на само но това, което вече направи.
Ето това искам да му каже сега на Петьо. По-точно на негова милост, както в някои страни наричат висшите магистрати.
Историята, обаче ще му спести тази титла. Защото е безмилостна.
-------------
На снимката: църковна живопис - апостол Петър се разкайва след трикратното си отричане от Исус.