Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Новина от криптата

За това какво си говориха Кеворк Кеворкян и Юлий Москов. И още: колко сложно нещо е отрицателния герой


И без това до Димитровден у нас ще вилнеят върколаците, та викам си чакай да метна едно око в криптата. „Всяка неделя”, де. И гледам там Юлий Москов. Ха-ха! Видя ли го винаги се сещам за „Народна младеж” и за кореспондентските ми години в Кърджали. И не мога да спра. Ами смях ви казвам, ще се скъсам. Но за това по-после. По-важното е да видим какво казва Юлий на Кеворк. Щото тези двамата обикновено си говорят пет часа навън и 5 минути в студиото.
Какво да кажа! Евалла! Този път ченгетата са се постарали. Тезата в сладката приказка на госта (прекъсвана понякога от Кеворк, щото Юли обича да е в главната роля) бе повече от хитроумна.

 

На снимката: Москов обяснява на Красимир Кънев,
че в думата чернилка, употребена в неговия вестник няма расизъм. Дори Бареков
се е хванал за главата.

 

 

Верно, срещали ли са се шест пъти покойния Кольо Добрев 6 пъти. Но пък и двамата са били загрижени за страната. И Добрев, и Костов. Ама как са го измисли само. Колко чини в крайна сметка отрицателния герой, примерно един Велински от "На всеки километър", ако по свой си начин не обича Родината? *Но това е така да се каже стратегическата цел на активното мероприятия. В тактическата и двамата я закъсаха яко.
Първо. Ако Николай Добрев е отишъл с трите папки в ресторант Копитото” на 5 януари (неделя), значи е бил много уплашен завалията. Кой ходи на „Копитото” в неделен ден да го види куцо и сакато, че си гука с опонента. Освен, ако не е много отчаян, разбира се.
Юлий може да има своя версия за януарските срещи между лидера на СДС Иван Костов и тогавашния вътрешен министър, но пък пък вие можете да прочетете резултатът. И то черно на бяло, в протокола от закритото заседание на Министерския съвет на 21 януари 1997 година:
„Николай Добрев: Всички са в готовност. Мисля, че утре или в понеделник ще отидем с юристи при Павлов /Димитър Павлов - министър на отбраната , бел. моя./, за да видим как може да се ползва при такива масови погроми войската. Или взаимодействие с войската - това го позволява Законът за МВР. В София само, никъде другаде… „
Другото, което ме разсмя бе твърдението на спортния журналист бе, че тогавашния германски посланик се обадил на Виденов на 10 януари около десет вечерта. И му казал, че ако демонстрантите бастисат парламента, Германия ще ни направи друг. Сакън значи да не вади правителството водоструйки и хеликоптери. да не вади пожарните и да не атакува демонстрантите. Онзи, който помни събитията от тази вечер знае добре, че след 22 часа присъствието на протестиращите край парламента бе доста рехаво. А когато след полунощ тажковъоръжените полицаи на Добрев атакуваха на площада и в градинката до парламента имаше само ученици от Испанската гимназия и малко студенти. ** Така че вари го, печи, Юли Москов, ако не послъже не може диша. А човек, който не диша, не може и да живее.
А историята от младежките ми години ли? Ох, чакайте малко, че пак ме напуши смях.… Е, добре готов съм. През далечната 1988 година, в окръга пристигна Андрей Бунджулов, тогава първи секретар на Комсомола. Като кореспондент на „Народна младеж”, разбира се бяхме длъжен да го придружавам. Първият секретар пожела да слезе в рудник „Звездел”. И малко по-късно вече изглеждаше доста екстравагантно с дочените дрехи, каската и дрегера. Бях готов да последвам, зарадван, че като никой път този път облеклото ми бе по мярка. В този момент дотърча Юлий Москов, моя началник в отдел „Коресподенти” на вестника и зина: Давай, давай всичко!”. Няма как, началник е, свалих всичко. Още докато се обличаше поне 180-сантиметровият мъж започна да пука всичко по шевовете. И така с ръкавите до лактите, с разпран панталон и каска, кацнала на върха на темето му оттърча в тунела подир първия секретар.
А пък запалих цигара и изчаках отвън. Оглеждайки се наоколо да не ме видят, че си се хиля сам като луд.
-------
* Броени минути след предаването разговорът новината бе услужливо разгласена от сайтовете на някои вестници. Сещате се кои.

** Съгласно уведомителното писмо до Столичната община, а и в действителност, пишещият тези редове отговаряше за протестиращите на площада откъм Коня, така че е редно да знае повече от Юлий Москов.

На снимката: Аз и Стойков Стоянов, който по онова време работеше в местния вестник "Нов Живот", пред рудника и изцяло дегизирани.