Като сме безделници, да не сме без празници

(популярен лаф в Софийския университет през 80-те)

Първи октомври не е съвсем обикновен ден. 9 празника, от тях четири международни и пет български, никак не са малко. Както казват в „Труд” и „24 часа”, днес да почерпят:
Зенитчиците в зенитно-ракетните дивизиони в БА. Заради това, че братушките са им държали ръцете на копчето на пусковата установка в далечен Казахстан през далечната 1960 година.
Курсантите от Академията на МВР, която не иска да се нарече Полицейска академия, заради една популярна в близкото минало комедия.
 

Застрахователите. В една разпадаща се държава, живи да ги ожалиш, завалиите.
Певците и музикантите. Да се надяваме, че Данчо Караджов, който беше на протест срещу данък паркиране вече се е прибрал и е отворил бутилката. А също така, че Мишо Шамара не са го викали днес, където и за каквото трябва.
Поетите. Ах, поетите.! „Ах вие мои прятели, вие мое свиници и пияници! Къде сте сега да заръчвате пак, да не плащате. Да сте силно от виното и с юмрук да строшите главите си…” * Стоп. Отидох много назад, чак през четиридесетте на миналия век. С две думи: малко пият поетите днес. И малко пишат, ако питате мен. Някои като Едвин, даже напоследък много кратко. Но, простено да му е. Това е то, хайку-то.
За международните празници да не се отплесваме. Три от тях могат да ви развалят настроението. Не че имам нещо против вегетарианците. Нека празнуват, аз ще почакам до коледните пости. Що се отнася до другите два празника – възрастните хора и на борбата с хепатита, мисля, че всичко е ясно. На никой не му се остарява. За хепатита, пък да не говорим.
Ей, това е за днес. Ама каква дата, нали? Направо ще се скъсаме от празници.
Наздраве!
-----------------
* Александър Вутимски. Отишъл си също като Смирненски, заради жълтата гостенка.