Как една анализаторка подреди файтона

Ако сте политически репортер и не харесвате Меглена Кунева и Движение „България на гражданите” какво ще направите? Ще седнете и ще напишете убийствен коментар ? Грешка. Най-вече липса на професионализъм. Така нали и друг ваш колега може да го направи, след това друг, след това още някой. И тази нова партия ще стане най-анализираната в медиите. При това с някои подозрения, които непременно ще минат през главата на неизкушените читатели.
Ето защо, по-сигурния начин, или направо рецептата, за да бъда по-директен, ще намерите в днешния коментар * на Венелина Ангелова във всекидневника „Сега”. В него партия „България на гражданите” е поставена в контекста на новите партии. На коалицията „Ярешки”, на „Вот-Консерватори”, на „Свободен народ”, на ГОРД, на партията на Светльо. Дори на някои още неучредени формации като тази на Касим Дал. Нищо, че Меглена Кунева мина през президентските избори и събра внушителен брой гласове. Нищо, че според всички социологически изследвания към момента, партията със сигурност влиза в следващия парламент. Нищо, че нейното младо ръководство през ден е по медиите и има позиция по актуалните въпроси на деня. Нищо, че Движението разполага с добре поддържан и най-често актуализиран сайт измежду тези на другите партии у нас. Включително скудоумният хроникьорски чаршаф на управляващите от ГЕРБ.
Тъкмо по тези причини, самото нареждане на „България на гражданите” до останалите партии, цитирани в анализа, вече е манипулация. При това, доста грубовата.
Другият крайъгълен камък в анализа на авторката, що се отнася до набутаното зорлен във файтона Движение, е откровената лъжа. По-конкретно, че Кунева е обещавала на български народ, че няма да прави партия, но ето на, не е спазила обещанието си. Плюс крайно манипулативното, но пък иначе банално подмятане, че партията няма да влиза в коалиции, но пък се кани да управлява. Разбира се, за това последното са си виновни лидерите на самата партия. Не за друго, а защо все още нямат адекватен отговор на въпроса какво се случва след като влязат в парламента.. А отговорът на този въпрос е от прост по-прост. И можем да го намерим в близкото ни минало. Най-вече в една партия с царско име, която бе изградена специално, за да вземе властта. И, наистина я взе. След това продължи пребиваването си управлението на страната с цената на безпринципна коалиция. Днес тази стара, но пък напълно обновена партия, дори не се споменава в анализа на авторката. Ето защо, най-доброто, което можем да направим в случая, да не вярваме на онзи, който току що е съставил партия и говори, че ще вземе властта. А следим внимателно другият, който наистина ще влезе във властта. Защото какво друго е парламента, ако не власт?
Най-накрая си мисля, че може би наистина имаме проблем с многото нови партии, но пък никой не поглежда към старите, в които положението е катастрофално. Да сте прочели поне един за анализ за състоянието на управляващата партия, за дебатите вътре, за крилата, за сблъците, за среднощни заседания и въобще за това какво става в офиса им в Проното? Или пък да не успели да надникнете през ключалките в партийния сарай на Ахмед Доган? Ето защо любими партии за анализ на журналистите са тези на бившите комунисти и на Синята коалиция. Първите по причина, че се стараят усърдно да стегнат оредяващите редици, вторите за това, че се цепят по шевовете.
Искам най-накрая да бъда правилно разбран. Не съм адвокат на „България на гражданите”. Но пък виждам там добри идеи, силно и младо ядро от хора, които са способни да ги защитят системен подход организирането и разгръщането на начинанието на територията на страната.
Най-вероятно същото виждат и онези, които недолюбват „гражданите”. На една част от тях, примерно на огняроинтилигентите, нямам какво да кажа. Тях, убеден съм скоро ги чака скачане в движения от влака и разпад на двете им кадрови съставки.
Виж на една друга част – десните им колеги от ДСБ, мога да кажа да си имат две на ум. Едното на ум, вече факт и те често го изразяват публично. Другото е, че все пак изборите ще отминат, проблемите пред страната са огромни и съюзници в онова, което пряко сили определяме като дясно, никак не са много.
----
* Бележка ми се отнася пряко към авторката и в никакъв случай към вестника, който редовно и с удоволствие чета.
 
На снимката: кметът на Пловдив Иван Тотев вече приготвил файтона за местния актив на управляващите.