Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Докато слушах Лили Маринкова

Нова мода в БСП

Откакто премиера Борисов изтика напред духа на дядо си, антикомунистите у нас рязко намаляха. Най-вече сред политиците от оредялото дясно. Затова пък отляво се пропукаха. И да не мислите, че е само Антон Кутев, който определи социализма като синдром на придобита имунна недостатъчност. Ето, например днес, при Лили Маринков, Михаил Михов даде също тежка диагноза. Този път не за партията си, а на доскоро любимото и и министерство на любовта. Понастоящем, подведомствено на Цветан Цветанов. Нашата полиция трябвало да се придвижи напред – от съветския модел към този в западноевропейските министри, каза в прав текст бившия вътрешен министър. Като изключим намека за това, че на пожарната не и е мястото във вътрешното ведомство, Миков не влезе в подробности. Но пък аз си отбелязах в бележника, че май-май този догодина БСП ще има нова визия за МВР. Как ли ще го преглътне навалицата токмаци около партия, не мога да ви кажа.
Ако шансовете на БСП да състави правителство не бяха, толкова, колкото колкото възможността българин да стъпи на Луната след покойния Нийл Армстронг, бих се осмелил да направя една прогноза.

А тя е, че ако един ден вътрешния министър се окаже отново Михаил Михово, той непременно ще повтори казаното от един негов виден съпартиец през далечната 1990-та година, когато се наливаха основите на днешното МВР. Та тогава на събрание на ДС в киносалона в сградата на „6-ти септември”, новият вътрешен министър генерал Атанас Семерджиев е казал две неща. Едното е, че полицейското ведомство е държава в държавата. Другото е, че ако народа разбере „каква е числеността му „и какви ги вършат там,” ще реагира”.
А нали знаете какви внушителни бяха реакциите в бурната 1990-та ?
…..

Калинке-Малинке….

Кой е казал, че калинките са само без диплома. Има и такива, които притежават безценния документ. Ето например, окръжния прокурор в Бургас Калина Чапкънова си има всичко. И диплома за юрист и стаж в съдебната система. И тя беше днес в „Неделя 150”. В качеството си на наблюдаващ прокурор по разследването на атентата на летище „Сарафова”. Наблюденията и, обаче бяха главно в посока на държавата Израел и на нейните разследващи органи. Кой знае защо те искат обратно личните вещи на пострадалите изралски граждани и не са наясно с нашето доказателство. Т.е., че са веществени доказателства и пострадалите ще трябва да изчкат края на разследването. А у нас, както знаете, тези неща вървят с години. Пак по наблюденията на Калина Чапкънова и ние не сме се залетяли да искаме нещо от израелците. Към този взаимен цунг-цванг, трябва да добавим и още едно обстоятелство. Оттатък, в държавата Израел разследването е полицейско, а у нас се води от магистрат-следовател (Герги Илиев). Това, разбира се, трудно може да бъде проумяно от израелските ни приятели. От европейските - също.
Но какво общо има все пак прокурор Калина Чапкънови? Нали все пак си има диплома. Не знам и аз. Само се сещам за онзи детски номер, дето слагаме калинката в дланта и гледаме накъде ще полети, за да разберем какво ни чака. Ами така стои въпроса със следствието. Ще почакаме и ние да видим дали ще ни излезе късмета. На нас, на близките на убитите израелски граждани и на Мустафа Кьосев, загинал при атентата в Бургас.
  ----------


В този блог не се използва пълния член.
Автора не накърнява никому правата.
Напротив. Той е радетел за въвеждането на дублетната форма