Дописки, приписки, разкази за хора, случки и събития

Брадатите и гладкообръснатите

Да си кажа правичката, в онези далечни години, като мнозина около мен, харесвах онези брадатите социалисти от края на по-миналия и началото на миналия век. Харесвах ги, защото бяха пълна противоположност на гладкообръснатите партийни другари и запъващи се по партийните форуми и носещи странните имена като Тано (Цолов), Пеко (Таков), Мако (Даков), Цола (Драгойчева) и.т.н. Също така, защото приличаха на дядо ми – повечето са свирили на цигулка, били са селски даскали и странстващи трубадури. Някои от тях даже са изхитрили да се родят в Цариград, като Константин Бозвелиев, например.

Или пък в скъпата за всяко българско сърце Македония – като Димитър Благоев, например. С времето разбрах, че повечето от тях са били широко скроени. Толкова широко, че от цялата компания на Бузлуджа, около трийсетина брадати, само двама отишли при тесните социалисти. Един от тях – Дядото, към края на живота съжалявал горчиво за това и се скъсвал да попържва човека с татарските очи, чието име – В.И. Ленин, което по-късно щеше да научи цял свят.

Не знам дали днес на събора Станишев ще припомни имената на първозваните в социалистическото движение в България. Но отговорът е – по скоро не. Защото, започне ли да изрежда имената им като на вечерна проверка, днешното любознателно поколение, ще вземе да рови Гугъл. И току-виж е разбрало, че макар и със социалистически убеждения, бузлуджанци до един, даже и Дядото, са били фенове на изобретението на буржоазната демокрация – парламентаризма. Даже с течение на времето, мнозина са се възползвали от него, в качеството си на народни представители.

Започнах на научавам имената, като например Сава Мутафов и вече цитирания Константин Бозвелиев, едва след 10 ноември 1989 г. Най-вече от устата на претендиращите за тяхното наследство – д-р Петър Дертлиев, Руен Крумов, Мишел Петков и други от новото поколение социалдемократи. Също забравени скоропостижно. В интерес на истината, името на редактора на партийния орган „Работник“ – Янко Сакъзов, познавах в аванс. Но само като студент във Факултета по журналистика изучавах прилежно родната история на печата.

Ето защо, според мен, днешното поколение гладкообръснати социалисти (с изключение на дамите, да ме простят, ако греша), нямат нищо общо с брадатите от края на по-миналия век.

Макар и сега да членуват в Социалистическия интернационал, а лидерът на БСП да е председател на ПЕС, достатъчно е само да отворим историческата справка и да видим оценката на БСП за случилото се на 9-ти септември и за строителството на социализма, по време на който все пак са допуснати някои грешки. Грешки, които днес мерим с десетки хиляди убити без съд и присъда, непосредствено след 9-ти септември, с така наречения Народен съд и изклания елит на нацията, с кървавата разправа с горяните, с разкулачването, с Белене, с възродителния процес и пр.

Все пак, запазете спокойствие. Наследниците на брадата от 19 век и на тези от Бузлуджа се задават. Този път за добро. Някои от тях като журналистът Иво Христов и социологът Деян Кюранов даже са на улицата. Блогърът Илия Марков все още без брада, но дето се вика времето е пред него.

Да ви кажа, чакам ги с нетърпение. Възстанови ли се лявото и дясното, свалям брадата и аз като едното нищо. Или поне ще се опитам да я докарам като тази на Константин Стоилов. Защото не крия, че съм с десни убеждения.

Така де – един ден трябва да заприличаме на себе си. Че в днешно време, у нас вече не можеш да разбереш кой какъв е.